Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция Дунавски район - гр. П. срещу решение № 11/12.01.2016 г., постановено по адм. д. № 879/2015 г. по описа на Административен съд - Плевен. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при невъзможност същото да бъде изпълнено в посочените в диспозитива му срокове. Този касатор твърди, че неправилно съдът е отменил административния акт като необосновано е заключил, че при издаването му не са били налице пречките по чл.71, ал.2 от ЗООС (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) /ЗООС/ .Според директора на БДУВДР - Плевен безспорно е налице основанието за постановения отказ, цитирано в него – налице е пряко задължение към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда/ПУДООС/, независимо от разпоредбата на чл.196 от ЗВ. Отделно от това, предвид изискванията на производството по издаване на разрешително за водовземане, посоченият в решението 14-дневен срок за произнасяне би бил изцяло неизпълним. Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Срещу същото съдебно решение е предявена и втора касационна жалба – от К. В. И. в качеството й на [фирма]- [населено място], чрез адв. Ал.Мишев, само в частта на съдебното решение, в която, след отмяна на атакуваното решение за отказ да се издаде разрешително за водовземане, делото е върнато за ново произнасяне на административния орган в 14-дневен срок от получаването му. Вторият касатор твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната му част, като се позовава на съдебна практика на ВАС, съгласно която при отмяна на отказ от издаване на разрешително по ЗВ, съдът не връща преписката на административния орган за ново произнасяне .

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, директорът на Басейнова дирекция за управление на водите...