Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по жалба на директора на Агенция "Митници" - София, подадена чрез пълномощника юрисконсулт А. Г. против решението от 7. 04. 2005 год., постановено по адм. д. № 133/ 2004 год. по описа на Софийски градски съд, с което е отменен неговия отказ, обективиран в писмо № Б - 26-00-0061/ 3. 10. 2003 год. в частта, в която е отказано осъществяване на надзор за прилагане на гранични мерки за защита на права върху интелектуалната собственост на стоки, описани в Приложение 1 към молба вх. № Б-26-00-0061/ 4. 09. 2003 год. от "Българска компания за обслужване - ГЛОБАЛ" АД, гр. С. и е допуснато осъществяване на надзор от митнически органи за целите на задържането върху тези стоки за срок от една година, считано от влизане на решението в сила. В отхвърлителната част решението на съда не е обжалвано и е влязло в сила. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 218б, ал. 1,б"в" от ГПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 96б от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, тъй като извън предмета на правния спор било установяване на правото на лицата по чл. 26 от ЗАПСП да събират и получават т. н. компенсационно възнаграждение, дължимо от производители и вносители на празни звуконосители, видеоносители и апарати, предназначени за записване. Предмет на спора бил механизмът, който следва да обезпечи изпълнението на това законоустановено задължение и приложимостта на предвидените в закона мерки на границата за тази цел. Като се поддържа довод, че мерките на границата не могат да бъдат използувани като средство за събиране на компенсационно възнаграждение, касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и моли да бъде отменено в обжалваната...