8 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 439

гр. София, 12.06.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т. д. № 1569 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК:[ЕИК] против въззивно решение № 104, постановено на 23. 01. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав по т. д. № 2582 по описа на съда за 2012 г., с което след отмяна на първоинстанционно решение на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от касатора иск за осъждането на [фирма] да му заплати сумата от 16504.07 лв., представляваща възнаграждение за престой на вагони, дължимо по договор за експлоатация на индустриален жп клон от 23. 12. 2005 г., като неоснователен, със законните последици. В подадените касационна жалба и приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се излагат бланкетно касационни основания по чл. 281, както и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК, иска се допускането на решението до касационно обжалване и отмяната му, претендират се разноски. Противната страна оспорва жалбата и наличието на основания за допускане на касационно обжалване, претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима. По въпроса за допускането, в конкретния процесен случай, на касационно обжалване на въззивното...