5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 418

София, 09.06.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение,

в закритото заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря …………............................……. и с участието на прокурора…………..…………........, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1731 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 8829 от 17.Х.2013 г. на бургаското [фирма] и Т. С. С. от същия град, подадена чрез процесуалния им представител по пълномощие от АК-Бургас против решение № 74 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 28.VІ.2013 г., постановено по т. д. № 149/2013 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 417/16.ХІ.2012 г. на Бургаския ОС по т. д. № 210/2012 г. в частта му досежно

приетото

за установено спрямо двамата касатори /вторият като поръчител на първия/, че те дължат солидарно на [фирма]-София сума в размер на 27 723.38 лв. - като главница по договор за финансов лизинг, 3 027.66 лв. просрочена възнаградителна лихва по същия за периода 31.Х.2010 г. до 8.ІV.2011 г. и ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от подаване на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК /28.ІХ.2011 г./ и до окончателното й изплащане, за които свои вземания търговецът лизингодател е бил снабден със заповед за незабавно изпълнение № 3300/29.ІХ.2011 г. по ч. гр. дело № 8187/2011 г. по описа на РС-Бургас.

Двамата касатори поддържат общо оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, погрешно считайки, че то е

...