3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 307

[населено място], 04.06.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

на Република България,

Търговска колегия, Първо отделение,

в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №586 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Я. С. И. срещу определение № 3171/22.12.2014г. по в. ч.гр. д. №4886/14г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено разпореждане №2 от 09.09.2014г. за връщане на жалбата на Я. С. И. срещу решение от 24.07.2013г. по ф. д.№417/14г. на СГС, ТО, VI -20 състав.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т.2 и т. 3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са обуславящи изхода на спора и по които няма трайно установена съдебна практика:1. Какви са критериите, относно тълкуването и прилагането на предпоставките за редовността и допустимостта на въззивната жалба и кои са средствата и начините за отстраняване на наличието им? 2. Определенията по чл.274 ал.3 от ГПК, постановени от касационна инстанция, съставляват ли задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК? 3.При регистрацията на вероизповедание, напълно кореспондиращо със свободата на волеизявление на миряните, необходими ли са допълнителни съдебни процедури, водещи до неговата дискриминация? 4. Допустима ли е намесата на държавата и чрез какъв нормативен акт става тази намеса в свободата на...