Образувано е по касационна жалба, подадена от „Алекс” ООД, гр. К., чрез процесуалния представител адв. Д., против решението от 15.03.2007 г., постановено по адм. дело № 941/2005 г. по описа на Софийски градски съд - административно отделение, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 767/22.10.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. К., потвърден с Решение № 91/12.01.2005 г. на РДД гр. С..

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че са били налице изискванията на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, за признаване на правото на данъчен кредит, а съдът е проявил прекален формализъм при приложението на материалния закон. Твърди, че всички фактури са били отразени в счетоводствата на доставчиците и е извършено разчитане с бюджета като е начислен ДДС. По тези съображения моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго по същество с което да се отмени обжалвания ДРА.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП - гр. С., чрез процесуалния си представител - юрк. И., оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционният съд е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, първо отделение, след като провери допустимостта на касационната жалба и правилността на съдебното решение, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, Софийски градски съд-административно отделение е приел, че издаденият данъчно ревизионен акт е законосъобразен, тъй като съобразно фактическите констатации в ДРА правилно е отказано правото на „Алекс” ООД да ползва данъчен кредит по процесните фактури, издадени от „Джулиета „ЕООД и „Вероника-1” ЕООД. Приел е, че по отношение на фактурата, издадена от първия доставчик не е било доказано наличие на извършена доставка, както и плащане по ДДС – сметка. Съдът е посочил, че плащането по фактурата не означава извършване на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. По отношение на втория доставчик е посочил, че същия не е открит на посочения данъчен адрес и не е извършена проверка в счетоводството му, за да се установи дали са изпълнени изискванията на ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. Позовал се е на съдебната практика на ВАС, че представянето само на разпечатка на сметка 4532 не е достатъчно доказателства за заведена синтетична и аналитична счетоводна отчетност. Посочил е, че ненамирането на данъчния адрес на прекия доставчик е поставило в невъзможност данъчните органи да извършат проверка в счетоводството и установяват налице ли е редовно начисляване на ДДС, отразен ли е същия в счетоводството като задължения към бюджета, тъй като издаването само на фактура не е правопораждащ факт за възникване на право на данъчен кредит, а само едно от условията за упражняването на това право.

Така постановеното решение е правилно. Изводите, които е направил първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и е стигнал до обоснования извод, че за жалбоподателя не са налице изискванията на чл. 64 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по процесните фактури.

Според фактическите констатации в ДРА прекият доставчик „Джулиета” ЕООД е издал на жалбоподателя данъчна фактура № 306/14.04.2003 г. с ДДС в размер на 2000 лв. с предмет на доставка - ушиване на саи за обувки. Според декларацията на управителя на дружеството същото е действало в качеството на търговски посредник, а предходен доставчик е „Ч. Р.” ООД, който също е действал като посредник, а изпълнител е „Омега консулт” ООД. Поради това, че не са били представени поисканите с искане за представяне на документи и писмени обяснения от данъчен субект /ИПДПОДС/ изх. № 021410/0056/10.09.2004 г. доказателства, удостоверяващи извършването на доставката-протоколи за приемане и предаване, документи за техническа и кадрова обезпеченост, данъчните органи са формирали извод за липса на реална доставка. Тези констатации в ДРА не са били опровергани в хода на административното и съдебно производство включително и със заключението на назначената по делото експертиза. Предвид това правилно данъчните органи и съда са приели, че не са налице изискванията на чл. 63 и чл. 64 ЗДДС, във вр. с чл. 6 ЗДДС, за да бъде признато правото на данъчен кредит на жалбоподателя като получател по тази фактура. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС, съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчно задължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно, наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. В конкретния случай са направени и фактически констатации в ДРА за това, че не е доказано извършването на доставките, а тези констатации съгласно чл. 108, ал. 8 ДПК се ползват с презумпция за вярност в производството по обжалване на акта, а както се спомена и по-горе в случая данъчният субект не е представил доказателства при обжалването на ДРА по административен и съдебен ред, които да опровергават фактическите констатации за липса на реална доставка по процесната фактура, издадена от „Джулиета” ЕООД.

По отношение на вторият доставчик „Вероника-1” ЕООД е отказано право на данъчен кредит по три броя фактури № 70/21.05.2003 г., № 84/17.06.2003 г. и № 130/18.07.2003 г. с предмет „ушиване на саи”. Този доставчик не е бил намерен на декларирания данъчен адрес и данъчните органи се са могли да установят изпълнение на изискването на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС, относно начисляване на ДДС, както и това дали е извършена доставка. Този доставчик не е била намерен на адреса и от вещото лице, който по тази причина не е могъл да извърши проверка в счетоводството на този доставчик, а е извършил проверка само по документите представени по делото. Предвид така събраните по делото доказателства, изводите на първоинстанционният съд относно липсата на реално осъществени доставки, както и на счетоводно начисляване на ДДС от доставчика, са обосновани и правилни.

Според приложимата разпоредба на чл. 64, т. 2 ЗДДС, една от предпоставките за признаване право на данъчен кредит е данъкът по облагаема сделка да е начислен от регистрирано по ЗДДС лице - доставчик най-късно към датата на издаване на данъчната фактура, а според чл. 55, ал. 6 ЗДДС, данъкът се смята за начислен когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 (дневник за продажбите) и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Следователно, за да възникне право на данъчен кредит за получателя по доставките, данъкът освен че следва да е отразен в ДП и СД, то следва да е начислен и в счетоводството на доставчика. Предвид общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 127, ал. 1 ГПК, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието осъществяване претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици, следва че ревизираният данъчен субект е този, който трябва да докаже по пътя на пълно насрещно доказване, че данъкът е начислен от доставчика в счетоводството му като задължение към бюджета при редовно водено счетоводство съгласно изискването по чл. 81, ал. 1 ДПК. За да се установи редовното и правилно водене на счетоводна сметка 4532, същата следва да се провери и изследва във връзка с кореспондиращите счетоводни сметки, като за това бъде направена проверка в счетоводството на доставчика, което следва да се води на декларирания данъчен адрес или на адреса на управление. Такова доказване в процеса не е проведено. Нещо повече, в заключението на съдебно-счетоводната експертиза изрично е посочено, че поради ненамирането на доставчика /стр. 3/ не е проверено начисляването на ДДС по фактурите като задължение към бюджета. В този смисъл неоснователен е доводът на касатора, че съдът е проявил прекален формализъм при приложението на материалния закон, тъй като данъчното право по принцип е формално и за да се признае на едно лице правото на данъчен кредит следва да са налице всички кумулативни изисквания на чл. 63 и чл. 64 ЗДДС и едновременно с това да не са налице отрицателните предпоставки на чл. 65 ЗДДС.

Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна следва обжалваното решение като правилно и обосновано да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решението от 15.03.2007 г., постановено по адм. дело № 941/2005 г. по описа на Софийски градски съд-административно отделение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. Д.Л.