Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. А. Г. против заповед № К-3193/25.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 192а, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) – поради служебна необходимост, е разпоредено преместване на жалбоподателя за срок от една година от група „Оперативно – издирвателна дейност” на Гранично полицейско управление – Златарево към Регионална дирекция „Гранична полиция„ - Кюстендил при Главна дирекция „Гранична полиция” – МВР в група „Оперативно – издирвателна дейност” на Гранично полицейско управление – Л. В. към Регионална дирекция „Гранична полиция”- Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция” – МВР на същата длъжност. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния закон. Моли обжалваната заповед да се отмени и претендира присъждане на направени по делото разноски.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, в писмено становище, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № К-3965/02.04.2012 г. жалбоподателят – младши разузнавач в група „Оперативно-издирвателна дейност” на Гранично полицейско управление – Златарево към Регионална дирекция „Гранична полиция„ - Кюстендил при Главна дирекция „Гранична полиция” – МВР е преместен на длъжност младши разузнавач в група „Оперативно – издирвателна дейност” на Гранично полицейско управление – Л. В. към Регионална дирекция „Гранична полиция” - Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция” – МВР. Служителят е преместен за срок от една година.Тази заповед е обжалвана от С. Г., като с влязло в сила решение на 30.05.2013 г., постановено по адм. д. № 8716/2012 г. по описа на Върховния административен съд жалбата е отхвърлена. На 18.03.2013 г. директорът на Главна дирекция „Гранична полиция” – МВР е изготвил предложение до министъра на вътрешните работи за прекратяване преместването на държавния служител и за ново преместване. Със заповед № К -3191/25.03.2013 г. министърът на вътрешните работи е прекратил преместването, разпоредено със заповед № К-3965/02.04.2012 г. и на същата дата е издал заповед № К 3193, предмет на настоящото производство, с която отново е преместил С. Г. на същата длъжност и място, а именно младши разузнавач в група „Оперативно – издирвателна дейност” на Гранично полицейско управление – Л. В. към Регионална дирекция „Гранична полиция” - Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция” – МВР.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно правилото на чл. 192а, ал. 1 от ЗМВР при служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка министърът на вътрешните работи може да премества за срок до една година в същото или в друго населено място държавен служител на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория. Следователно законът разпорежда преместване за срок от една година. В случая жалбоподателят е бил преместен за срок от една година и няколко дни преди изтичане на този срок е прекратено преместването му, като е издадена нова заповед за преместване със срок от още една година или преместването вече е за две години, което е в нарушение на закона. Посоченото нарушение е съществено, тъй като срокът на преместването е определен императивно в законовата норма и това нарушение е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед.

С оглед на изложеното обжалваната заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото следва да се осъди Министерството на вътрешните работи да заплати на С. А. Г. направените по делото разноски в размер на 260 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 250 лв., изплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № К-3193/25.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на С. А. Г. сумата 260 лв. (двеста и шестдесет лева), представляваща направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. И.Д.