Производството е по реда на чл. 132 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ/ЗОВС/ вр. чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по касационнна жалба на Х. И. М. от Пловдив против заповед № КВ-614 от 20.06.2005 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 128, т. 4, чл. 125, т. 2 и чл. 130, т. 2 от ЗОВС, е прекратен договора му за кадрова военна служба и той е освободен от длъжност и от кадрова военна служба.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издадения индивидуален административен акт. Изразява становище, че експертното решение на Централната военномедицинска комисия /ЦВМК/ № 101/2 от 30.05.2005 г. l в частта, с която му е определена диагноза епилепсия-гранд мал., е невярно, тъй като не отразява действителното му здравословно състояние към този момент, поради което не може да бъде фактическо основание за издаване на процесната заповед поради настъпила негодност за военна служба по см. на чл. 128, т. 4 от ЗОВС. Излага подробни обстоятелства във връзка с хронологията на заболяването си, медицинските констатации на компетентните органи и несъответствието на експертното заключение на ЦВМК в медицинската му част със събраната по неговия случай документация.

От правна страна поддържа, че установената в чл. 192, ал. 2 от Правилника за кадрова военна служба /ПКВС/ вр. чл. 6, ал. 2 от Наредба № 2 от 18.06.1996 г. за военномедицинската експертиза в системата на МО в мирно време отм. , забрана за обжалване на решението на ЦВМК по административен ред, не би могла да бъде основание за недопустимост на направеното в съдебното производството по обжалване на заповед КВ-614 от 20.06.2005 г., искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза за оспорване на решението на ЦВМК в частта, с която компетентният орган официално удостоверява диагнозата епилепсия - гранд мал. Именно тази медицинска констатация е предвидена в материалния закон като основание...