Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Г. Л. М. срещу решение по т. 26 от протокол №15/27.04.2011 г. на Висшия съдебен съвет, с което не е повишен в ранг „прокурор във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура”. Жалбоподателят излага доводи, че решението е прието при неправилно приложение на материалния закон и иска да се отмени.

Ответникът – Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

Жалбоподателят Г. Л. М. заема длъжността прокурор в Софийска районна прокуратура. С решение на ВСС по протокол № 17 от 29.04.2010 г. е повишен на място с ранг „прокурор в Апелативна прокуратура”. Към момента на приемане на оспореното решение е имал общ юридически стаж 15 години и 5 месеца, а на длъжността прокурор в СРП – 11 години и 3 месеца, както и комплексна оценка „много добра” от последната атестация с решение на ВСС от 29.04.2010 година. С молба вх. № 11-09-323/06.12.2010 г. до ВСС е поискал на основание чл. 38, ал. 2 от ЗСВ да бъде внесено предложение за повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на прокурор – „прокурор във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура”.

С обжалваното решение по т. 26 от протокол №15/27.04.2011 г. Висшият съдебен съвет е отхвърлил молбата на Мирчев за повишаване на място в ранг с мотиви, че е повишен в ранг „прокурор в АП” с решение на ВСС по протокол № 17/29.04.2010 г. по т. 23, т. е. не е прослужил на съответната длъжност най-малко три години, поради което не са налице изискванията на чл. 234 от ЗСВ във връзка с § 128а от ЗИД на ЗСВ.

Възходящите рангове за съдия, прокурор и следовател са регламентирани в чл. 233, ал. 1 от ЗСВ и те са: 1. съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура; 2. съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура; 3. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба. В ал. 3 на разпоредбата е предвидено, че прокурорите в градската прокуратура в град София и прокурорите в специализираната прокуратура са с ранг на прокурор в апелативна прокуратура, а прокурорите в районната прокуратура в град София са с ранг на прокурор в окръжна прокуратура.

Съгласно чл. 234 от ЗСВ, повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". Повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател до два по-горни ранга включително, считано от ранга за заеманата длъжност - чл. 235 от ЗСВ.

Според приложимата нормативна уредба повишаването на място в по-горен ранг следва да се извършва последователно, съобразно йерархията, разписана в чл. 233, ал. 1 от ЗСВ, до два по-горни ранга. В случая, по силата на законовото правило на чл. 233, ал. 3 от ЗСВ, жалбоподателят има възможност да бъде повишен на място в ранг до „прокурор във ВКП и ВАП”. Предпоставките за повишаване на място в ранг са:

- доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения,

- ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години,

- има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра".

Следователно, необходимо обективно условие при повишаването за първи път в ранг е магистратът да е прослужил на съответната длъжност най-малко три години. В този смисъл е и константната съдебна практика.

Основният спорен въпрос по делото е: необходимо ли е при повишаване на място в следващ по-висок ранг да са изминали три години от повишаването в ранг за първи път. Настоящият съдебен състав намира, че условието „ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години” е относимо при преценката дали да бъде повишен магистратът както за първи път в ранг, така и при следващо повишаване на място. Законодателят не е разграничил предпоставките за получаване на ранг в зависимост от това дали се касае за първи или следващ ранг, поради което няма основание да се счете, че се касае за две различни хипотези, подчинени на различни изисквания. Ето защо при следващо повишаване в ранг е необходимо да са изминали три години от предходното повишаване на място. Ако се възприеме тезата на жалбоподателя, това условие трябва да се счита за валидно само при първото повишаване в ранг и да се игнорира при следващото такова. Подобно тълкуване означава да се въведе различен обективен критерий в зависимост от степента на повишаване в място, за което съдът не намира опора в нормативната уредба

Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна на обжалваното решение на ВСС. Правилно кадровият орган е приел, че не е изпълнено изискването по чл. 234 от ЗСВ да са прослужени три години на съответната длъжност, считано от предходното повишаване на място по отношение на жалбоподателя и законосъобразно е отхвърлил искането му за повишаване на място в ранг „прокурор във ВКП и ВАП”. Жалбата срещу оспорения акт е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Г. Л. М. срещу решение по т. 26 от протокол №15/27.04.2011 г. на Висшия съдебен съвет, с което не е повишен в ранг „прокурор във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура”.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението от страните с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ю. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Р./п/ С. Я. Ю.К.