Министърът на правосъдието на основание чл. 17 от Закона за устройството на съдилищата е сезирал ВС, Общо събрание на гражданската колегия, да издаде тълкувателно решение по следния въпрос, който на практика поражда съмнение и не се решава еднакво от съдилищата: има ли действие цесията спрямо длъжника, когато съобщението на последния е направено не от цедента, а от цесионера.

ВС, Общо събрание на гражданската колегия, за да се произнесе по поставения въпрос, взе предвид следното:

Съгласно чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В интерес на правната сигурност и за да се избегнат излишни съдебни спорове, законът изрично предвижда съобщението да бъде направено от предишния кредитор. При изричния текст на закона да се приеме противното - че прехвърлянето има действие спрямо длъжника от съобщаването му, направено от приемателя (цесионера) - новия кредитор, значи да следваме една практика, която се основава на чл. 318 от отменения Закон за задълженията и договорите (ДВ, бр. 268 от 5 декември 1892 г.) - нещо, което е недопустимо. Аргумент за противното не може да се извади от чл. 162 ЗЗД. Преди всичко залогът не е цесия, а дори да се приеме, че е частична цесия, в текста не е предвидено кой трябва да направи съобщение и в този случай и към него следва да намери приложение правилото на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.