Производството е по реда на чл. 33 във връзка с чл. 5, т. 4 от ЗВАС / отменен /.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Е. Х.а Димитрова - зам. началник на Общинска служба "Земеделие и гори" гр. А. и от адвокат Н. К., пълномощник на Г. Т. П., П. В. Т. и Л. С. К. против решение № 295 от 27.03.2006 г. по адм. дело № 627/2005 г. на Пловдивския окръжен съд, административно отделение, трети състав. С него е изменен плана за земеразделяне на землището на гр. А., област П., обнародван в Д.В., бр. 41 от 19.05.2000 г. чрез образуване на нови парцели - № 23 от масив 11 по плана с площ от 8.928 дка, който да се отреди на В. Д. Ф., парцел № 11 от масив 11 по плана с площ от 2.200 дка, който да се отреди за наследниците на Филип и М. Ф., парцел № 12 от масив 11 по плана с площ 5.769 дка, който да се отреди за наследниците на Сотир и И. Д., парцел № 13 в масив 11 по плана с площ 3.070 дка, който да се отреди за наследниците на Д. П. Т., парцел № 14 от масив 11 по плана с площ 2.880 дка, който да се отреди за наследниците на С. А. К., съответно парцел № 90 от масив 8 с площ от 1.620 дка да се отреди за наследниците на А. Я. Ш., парцел № 67 от масив 10 с площ от 1.440 дка да се отреди за наследниците на Щ. А. Ц., съобразно приложената скица проект за изменение на плана за земеразделяне на землището на гр. А. на лицензиран изпълнител - инж. Г. Б. М., която да се счита неразделна част от решението. В жалбите се поддържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението вследствие нарушение на материалния и процесуален закон - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК, приложим на основание чл. 11 от ЗВАС, поради което се иска отмяната му ведно с произтичащите от това последици.

Ответникът В. Д. Ф. изразява становище за неоснователност на касационните жалби.

Заинтересованите страни - М. Ф., И. Х.в, И. Д., М. Д., Т. Д., Д. Г., С. К., С. К., Е. Ш., С. Ш., Ф. Ш., М. Б., И. Ц., Б. Ц., В. Н., Ц. А., С. Д., П. Д., Т. Ф., М. К., Н. Н., И. Я. и Т. Я. не се представляват и не изразяват становища по касационните жалби.

Участващия в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

След преценка на доводите на касаторите и данните по делото, ВАС, Четвърто отделение намира касационните жалби за допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС.

Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е по реда на чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба на В. Д. Ф. от гр. А. против одобрен коригиран план за земеразделяне на землище гр. А., обнародван в ДВ бр. 41 от 19.05.2000 г. в частта за парцели №№ 10, 11, 12, 13, 14, 22 и 23 от масив 11 по плана, парцел 90 от масив 8 по плана и парцел 67 от масив 10 по плана. Възраженията са били относно местоположението и размера на отредения за жалбоподателя имот № 011023 с площ от 6.336 дка, поради което се иска изменение съгласно скицата проект. Производството е след отмяна на решение от 26.04.2004 г. по адм. дело № 710/2000 г. на Пловдивския окръжен съд с решение № 4637 от 20.05.2005 г. по адм. дело № 848/2005 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. От фактическа страна по делото е установено, че за процесната част от землището на гр. А. през 1998 г. е бил одобрен и влязъл в сила план за земеразделяне обн. в ДВ бр. 55/15.05.1998 г., за който със заповед № РД - 46 - 371/15.04.1999 г. на МЗГАР и на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ е наредено частично преработване на влезлия в сила план в частта за масив 11 с площ от 30 дка. С последваща заповед № - 46 - 531/02.05.2000 г. на МЗГАР на същото основание - чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ е наредено втора преработка на влезлия в сила план за земеразделяне на Асеновградското землище в частта за масив 11 с площ 260.7 дка, като същата допълва и изменя предходната от 15.04.1999 г. заповед на МЗГАР. По отношение на В. Д. Ф. е установено, че същият като наследник на Д. Д. Ф. и Д. Ф. Д. по заявление вх. № 400/10.09.1992 г. е претендирал възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на гр. А. с обща площ от 113.300 дка в които била включена и процесната овощна градина от 9.500 дка в местност "Бабекос" /Капсида/. С решение № 400/29.07.1993 г. на ПК Асеновград на основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ на наследниците на Д. Ф. и Д. Д. е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, включително и процесната овощна градина от 9.500 дка в м. "Капсида". Този имот е предмет на доброволна делба между наследниците на Д. Ф. и Д. Д. и се пада в дял на В. Д. Ф., въз основа на което с решение № 3831/24.10.1995 г. на ПК - Асеновград на основание чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ му е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделска земя с план за земеразделяне, включително и върху процесната овощна градина в размер на 9.500 дка. С последващо решение № 400/18.01.2000 г. и № 3831/18.01.2000 г. на ПК - Асеновград размера на площта е намален от 9.500 дка на 6.600 дка, като остатъка попада в зона по § 4 от ЗСПЗЗ. С решение от 19.02.2002 г. по адм. дело № 1112/2001 г. на Пловдивския окръжен съд цитираните решения на ПК - Асеновград са обявени за нищожни. Отново с решение № 3831/19.03.2002 г. ПК - Асеновград е признато за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на В. Ф. върху овощна градина с площ от 6.600 дка трета категория в местност "К. Б.", прогласено за нищожно в тази част с решение от 18.03.2004 г. по адм. дело № 559/2003 г. на ПОС, както и решение № 264 от 26.03.2003 г. по адм. дело № 14/2002 г. на АРС. От заключението на назначената съдебно техническа експертиза е установено, че при анкетирането В. Ф. е опознал неговия имот като разполагащ се в западната част на масив 11. Издадените скици по предходни планове за земеразделяне потвърждават това разположение и същото съвпада и с проведеното анкетиране през 1999 г. При одобряване през 1999 г. на плана за земеразделяне е бил отреден парцел 11 в масив 11, разположен в западната част на масив 11 на около 180 метра от неговия западен край. По действащия план за Филип и М. Ф. е отреден парцел 11 с площ от 2.2 дка, разположен в западната част на масив 11, а за В. Ф. парцел 23 в същия масив, разположен на 140 метра източно от парцел 11, като двата парцела не се явяват съседни. При тези данни е изведен извод от вещото лице, че отредения за В. Д. Ф. парцел 23 в масив 11 не съответства по местоположение с резултатите от анкетирането, издадените скици от поземлената комисия, както и с отредения за него парцел 11 в масив 11 отреден с плана за земеразделяне одобрен през 1999 г.. При тези данни предложената скица проект съдържа изменение на плана за земеразделяне при което парцел 23 в масив 11 собственост на В. Ф. увеличава площта си от 6.6дка на 8.928 дка като променя формата и местоположението си и с площта си съответства на размера на възстановеното право на собственост. Увеличението на площта на парцел 23 е за сметка на парцел 10 от масив 11 с площ от 1.440 дка, отреден за А. Ш., като този имот отпада от масив 11, тъй като е бил отреден парцел 90 в масив 8. Също така увеличението на парцел 23 е за сметка и на парцел 22 масив 11 с площ от 1.152 дка, отреден за Щ. Ц., тъй като за този имот е отреден парцел 67 в масив 10. От заключението е установено, че при изработването на плана за земеразделяне за масив 11, в който попадат процесните имоти не е взето предвид при отреждането на техните парцели, посоченото им местоположение, съгласно последната анкета, а за парцел 23 масив 11 за В. Ф. парцела е разположен източно от опознатия имот от анкетирането и попада върху други имоти, опознати от техните собственици. При така установените факти е изведен правен извод за нарушения на разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 5 и чл. 23а, т. 1 от ППЗСПЗЗ като възстановеното право на собственост върху земеделски имот в нови реални граници не съответства на решението по чл. 18ж, ал. 2 по отношение площта и местоположението, както и че проектирането не е съобразено и с проведената неколкократно анкета по реда на чл. 23б от ППЗСПЗЗ. Също така с оглед на обстоятелството, че имота на В. Ф. е значително по голям от останалите, настаняването му в близост до път ще е съответно на изискването на чл. 23, т. 2 от ППЗСПЗЗ за осигуряване на транспортен достъп. По отношение на възраженията на заинтересованите лица Г. П., П. Т. и Л. К., че с отреждането за тях по скицата проект за изменениена плана се нарушават изискванията на чл. 17 от ЗСПЗЗ и чл. 23 а от ППЗСПЗЗ тези възражения са обсъдени и приети за неоснователни. Изместването в друг масив е било предвидено в предходен план за земеразделяне и се запазват съответствието на площта на имотите и местоположението им и съпоставени с факта, че се касае за план за земеразделяне а не възстановяване в стари реални граници, то измененията са незначителни за тях. При така изведените фактически и правни изводи обжалвания план за земеразделяне е изменен съгласно приложената скица проект. Така постановеното решение е правилно.

При разглеждането на делото са събрани всички относими към спора доказателства и са установени релевантните факти от значение за правилното му решаване. Доводите за нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на решението, поддържани в касационната жалба на Общинска служба по земеделие и гори гр. А. са неоснователни. Неоснователни са и доводите за неправилност на решението поддържани в касационната жалба на Г. П., П. Т. и Л. К.. Възраженията против заключението на съдебно техническата експертиза са могли да се депозират при разглеждането на делото в окръжния съд, като са имали възможност да го оспорят и да искат друга експертиза, които възможности не са използвани при приемането на заключението - основно и допълнително, в заседанията - л. 74 и л. 88 от делото. Съгласно разпоредбата на чл. 17 от Закона за собствеността и ползването на земеделската земя /ЗСПЗЗ/ възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници се извършва върху равностойни по количество и качество земи, съответно намалени в случаите на чл. 15, ал. 3, по възможност в местностите, където са се намирали имотите на заявителите, притежавани преди образуването на ТКЗС и др. Новите реални граници се определят с плана за земеразделяне. Възстановяването на собствеността се извършва с решение на общинската служба по земеделие и гори. Съгласно разпоредбата на чл. 23а от ППЗСПЗЗ планът за земеразделяне отговаря на изискванията собственикът да получи равностойни по количество и качество земя по възможност в местностите, където са се намирали имотите му, а когато има няколко имота в една местност те се предоставят на едно място, имотите да са проектирани във форма, удобна за обработка на земята, с осигурен транспортен достъп и по малките имоти да се проектират по възможност в близост до населени места. С оглед на тези изисквания за имота на В. Д. Ф. парцел 23 в масив 11 в землището на гр. А. с обжалвания план за земеразделяне се нарушават съществено разпоредбите на закона, както правилно е приел и окръжния съд. С предложената скица проект за изменение на плана за земеразделяне не се нарушават правата на заинтересованите лица по делото. Спрямо нарушението по отношение парцел 23, отреден за В. Ф., изразяващо се в съществено намаление на площта на имота с близо три декара, което следва да бъде отстранено, разместванията по отношение на останалите имоти следва да се приемат за незначителни в рамките на изискванията на закона.

Предвид изложеното обжалваното решение е постановено при отсъствие на пороците, сочени в касационните жалби като основания за отмяната му и като правилно ще следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, Четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 295 от 27.03.2006 г. по адм. дело № 627/2005 г. на Пловдивския окръжен съд, административно отделение, трети състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ Г. Г. Г.Г.