Производството е по чл. 119 КСО във връзка с чл. чл. 33 – 40 ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на СУ „Социално осигуряване” срещу решението от 27.04.2006 г. по адм. д. № 272/2003 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ-ти „е” състав. Релевирани са оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

О. К. В. В. от гр. С. моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 33, ал. 1 ЗВАС 14-дневен преклузивен срок и процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

С решението от 27.04.2006 г. по адм. д. № 272/2003 г., Софийски градски съд е отменил решение № 511 от 29.10.2002 г. на Главния директор на СУ „Социално осигуряване”, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № 37 от 22.05.2002 г. на РУСО - гр. С. и е върнал пенсионната преписка на СУСО за определяне на дължимия размер на пенсията, съобразно мотивите на съдебното решение. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят има трудов стаж, положен за времето от 2.07.1973 г. до 1.04.1983 г. - 9 г., 8м. и 29 дни в ДСО „Балканстрой” ЗК – 1 с. Б.. В цитираното предприятие е имало производство на азбестоциментови изделия. С оглед приложението на нормата на чл. 4а, б. „д” от отменения ПКТП трябва да бъде преценено дали заеманите длъжности, отразени в представената по делото справка - извлечение от разплащателните ведомости за К. В. и тези вписани в трудовата му книжка са до началник на обособено производство, зает постоянно под въздействието на азбестов прах от азбестоциментовото производство. Тези обстоятелства не са обсъдени от пенсионния орган при постановяване на административния акт, поради което последния, като незаконосъобразен, следва да бъде отменен

Атакуваното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 218 б, б. „в” ГПК.

По първоначалното дело е било безспорно установено, че през периода 2.07.1973 г. до 1.04.1983 г. /9 г., 8м. и 29 дни/ ответника по касация е работил в ДСО „Балканстрой”, Завод за метални конструкции с. Б. на различни длъжности. Наличието на азбестоциментово производство в посочения завод се доказва аргументирано с допълнителното заключение на експерта Л. Б. Е., което с оглед на нормата на чл. 157, ал. 1 ГПК основателно е послужило при изграждане на изводите на решаващия състав на СГС относно фактическата обстановка. Цитираното писмено доказателство не е било оспорено, включително и от процесуалния представител на СУСО.

Не съществува процесуална пречка в съдебното производство по чл. 118 КСО да се ангажират и доказателства, различни от представените пред административния орган. Нормата на чл. 118, ал. 2 КСО, приложима към момента на разглеждане и решаване на делото от СГС, е препращала към ЗАП, а съгласно чл. 41, ал. 4 ЗАП в цитираното производство съдът събира всички допустими по ГПК доказателства.

Правилно е приложен и материалния закон. Предвид установеното в хода на делото обстоятелство относно азбестоциментовото производство и с оглед на нормата на т. 4а, б. „д” от отменения ПКТП трябва да бъде установено дали заеманите от жалбоподателя по първоначалното дело длъжности през процесния период попадат към фиксираните от тази норма работници и инженерно-технически работници до началник на обособено производство. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗАП отм. , който е бил в сила към момента на постановяване на процесните административни актове, административният акт се издава едва когато се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересуваните граждани и организации. След като в конскретния случай административния орган е постановил акта си в нарушение на цитираната разпоредба, то правилно обжалвания административен акт е бил отменен.

Събраните по делото доказателства не са нови такива по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО. Съгласно посочената норма разпореждането по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит трудов стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др. Ангажираните в съдебната фаза на административния процес доказателства не установяват факти с характера на посочените в чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО. Тези доказателства са относими към предявения пред съда спор относно категорията на труда и условията, при които е полаган, като за решаването на спора съдът има правото и задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 41, ал. 4 ЗАП да събира доказателства при условията на ГПК, с оглед на препращащата норма на чл. 45 ЗАП.

Стигайки до аналогични правни изводи, съставът на СГС е постановил правилно решение, което се оставя в сила.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд, Шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 27.04.2006 г. по адм. д. № 272/2003 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ-ти „е” състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. Д.Л.