Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат М. Ц. – пълномощник на „Курортно строителство” ООД, гр. В. срещу решение № 64 от 4.03.2010 г., постановено по адм. д. №2332 по описа за 2009 г. на Административен съд-София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу решение № 92 от 11.03.2009 г. на главния директор на главна дирекция „Инфраструктура на отбраната” на Министерство на отбраната.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението. Релевират се и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е изяснил фактическата обстановка по спора, поради което е постановил необосновано решение. Неправилно е приложил нормата на чл. 39, ал. 1, т. 5 АПК, както и чл. 62 ЗОП. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени.

Ответната страна и заинтересованите страни не са взели становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че съдът всестранно е изяснил фактите по спора, като е приел, че докладната записка, приложена по делото и основание за издаване на обжалваното решение не е оспорена. Счита, че анализирането й от съда е довело до извод за наличие на предпоставките по чл. 39, ал.1, т. 5 АПК, поради което правилно е преценено, че решението на възложителя е законосъобразно. На следващо място счита, че изводите на съда са правилни и относно приложението на чл. 61, ал. 1, т. 2 и чл. 62, ал. 3 ЗОП. Като краен извод намира, че решението на съда е законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и...