Производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) – гр. Д. срещу решение № 165 от 13.06.2006 г. по адм. дело № 592/2005 г. на Добричкия окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

От данните по делото е видно, че с ревизионен акт пореден № 1260 от 18.12.2003 г. контролните органи при РУСО – гр. Д. са установили следните задължения на едноличен търговец с фирма ЕТ "Божуров – В. М." и седалище в гр. Т.:

а) към държавното обществено осигуряване (ДОО) в размер на 1285,07 лв., от които 1119,65 лв. главница и 165,42 лв. начислени лихви върху тази главница;

б) към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в размер на 262,25 лв., от които 227,12 лв. главница и 35,13 лв. лихви, и

в) към универсалните пенсионни фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване в размер на 69,75 лв., от които 62,42 лв. главница и 7,33 лв. лихва.

В ревизионния акт е посочено, че тези задължения произтичат от невнесени осигурителни и здравноосигурителни вноски за периода от 01.01.2001 г. до 31.10.2003 г. В анализ към ревизионния акт е изложено становище, че в качеството си на самоосигуряващо се лице - едноличен търговец и поради това на основание чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, В. М. Б. е следвало да начислява осигурителни вноски за себе си върху осигурителен доход, не по-малък от минималната работна заплата за страната, а вместо това той се е осигурявал върху 1/4 от минималната работна заплата.

Едноличният търговец е направил възражение, че той има за предмет на стопанска дейност единствено производство и продажба на селскостопанска продукция, обработва около 1600 дка земеделска земя (обстоятелства, които са посочени в анализа към ревизионния акт) и поради...