С решение от 24.03.2006 г. по адм. д. № 2812 от 2005 г. Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Р. А. М. от София решение № 479 от 29.08.2005 г. на главния директор на СУ „Социално осигуряване”, с което „Сигма рент”, ЕАД – София е задължена да изплати на същата паричното обезщетение за временна неработоспособност за времето от 06.02.2003 г. до 04.08.2003 г. на основание чл. 42, ал. 1 КСО.

Против това решение на окръжния съд на Р. А. М. е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд уважи касационната жалба по отношение поставеното условие за изплащането на паричното обезщетение да се извърши “след изплащане на трудовите възнаграждения и внасяне на дължимите осигурителни вноски”. В тази част обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК.

Оплакването, така както е изложено и формулирано в касационната жалба е основателно само относно поставеното условие в обжалваното решение на главния директор на СУ „Социално осигуряване”. Градският съд след като е съобразил, че паричните обезщетения на работниците се получават от предприятието, където лицето е осигурено за всички осигурителни случаи, независимо, че изплащането на тези обезщетения е за сметка на ДОО, е приел, че обжалваното решение, с което главният директор на СУ “Социално осигуряване” е разпоредил на осигурителя „Сигма рент”, ЕАД - София да извърши плащане на Р. А. М., придобила право за получаването на парично обезщетение за временна нетрудоспособност за времето от 06.02.2003 г. до 04.08.2003 г., е законосъобразен административен акт. Това становище на градския съд е правилно.

Според изменението на ал. 3 на чл. 40 КСО, обнародвано в ДВ, бр. 38 от 03.05.2005 г., паричните обезщетения за временна нетрудоспособност се изплащат чрез териториалните поделения на НОИ по ред, определен от Министерския съвет. Явно е от тази редакция на текста, че занапред изплащането на паричните обезщетения няма се извършва от осигурителите. Тази алинея, макар че има процесуален характер, не може да се приложи в настоящия случай, тъй като в Закона за изменение и допълнение на КСО, обнародван в ДВ, бр.104 от 2005 г. се съдържа преходна разпоредба /§ 8 от ПЗР/, която оставя до 31.12.2006 г. изплащането на паричните обезщетения по досегашния ред. Градският съд правилно е приложил тази разпоредба, съгласно която паричните обезщетения за временна неработоспособност се изплащат чрез осигурителите в сроковете за изплащане на трудовите възнаграждения, но със средства, изтеглени от съответния фонд на държавното обществено осигуряване. На основание чл. 2, т. 1 от КСО насрещно задължен субект за удовлетворяване на вземането е СУ "Социално осигуряване", което има възможност да събере дължимите осигурителни вноски от осигурителя по пътя на контролно-ревизионната дейност. Невнасянето на осигурителни вноски от осигурителя не лишава осигуреното лице от право да получи полагащото му се по силата на закона обезщетение за временна неработоспособност. От обстоятелството, че работодателят отказва да изпълни решението на главния директор на СУ „Социално осигуряване” не следва друго. Въпросът за изпълнението на един административен акт, не може да се разглежда в това производство.

Следва да се има предвид, че само в определени случаи, когато производството по ликвидация или прекратяване на осигурителя е приключено или сметките на осигурителя са запорирани, териториалните поделение на НОИ могат да изплащат паричните обезщетения на работниците - чл. 10, ал.2 и 3 от Наредбата за елементите на възнагражденията и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане. Разглежданият случай не е такъв.

Неправилно обаче с диспозитива на обжалваното решение на главния директор на СУ “Социално осигуряване” се поставя условие, в зависимост от което да стои и самото му изпълнение и то условие, което трябва да се разрешава от самия осигурител без да е предвидено в закона. Тази част на решението на териториалното поделение на НОИ е незаконосъобразно, защото противоречи на § 8 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на КСО в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 104 от 2005 г. Щом като териториалното поделение на НОИ е преценило, че осигурителят следва да изплати паричното обезщетение за временна нетрудоспособност, то не е следвало да поставя условие за предварително изплащане на трудовото възнаграждение и превеждане на осигурителните вноски. При всички положения диспозитивът на решението на териториалното поделение на НОИ трябва да бъде ясен, категоричен и да урежда окончателно отношенията между страните по предмета на спора. Неспазването на това правило представлява нарушение на закона, поради което незаконосъобразно се явява поставеното условие в решението на териториалното поделение на НОИ. С оглед на това следва да се отмени тази част на решението на градския съд по касационен ред.

Ето защо, решението на градския съд поради това, че е правилно, да се остави в сила.

По изложените съображения, Върховният административен съд, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 24.03.2006 г., постановено по адм. д. № 2812 от 2005 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на Р. А. М. от София против решение № 479 от 29.08.2005 г. на главния директор на СУ “Социално осигуряване” относно поставеното условие за изплащането на паричното обезщетение да се извърши “след изплащане на трудовите възнаграждения и внасяне на дължимите осигурителни вноски” и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ решението на главния директор на СУ “Социално осигуряване” в частта, с която се поставя условието за изплащането на паричното обезщетение да се извърши “след изплащане на трудовите възнаграждения и внасяне на дължимите осигурителни вноски”.

Оставя в сила решението на градския съд в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. И.Т.