Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на министъра на Министерство на земеделието и храните срещу решение № 1873 от 12.02.2010 г., постановено по адм. дело № 2672 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд - четвърто отделение.

В жалбата се излагат съображения за наличие на отменителнoто основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.

Ответната страна – И. М. С. и С. М. С., двамата от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. Йосифова оспорват жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени в заключението мотиви.

Върховният административен съд - петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите, изложени в касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебното производство пред тричленния състав на Върховния административен съд е била заповед № РД-46-1692 от 23.12.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която е било отказано обезщетение на И. М. С. и С. М. С. за заявените 2000 дка гора-пасбище в местността “Демир-борун” съгласно разпоредбата на чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С посоченото по-горе решение, тричленният състав на ВАС, четвърто отделение е прогласил нищожност на обжалваната заповед, като е върнал делото като преписка на министъра на земеделието и храните да се произнесе по заявление регистрационен индекс АО–816 от 25.06.2007 г. Съображенията за това са били, че в случая била налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, според която актовете на административния орган, които са извършени в противоречие с влязло в сила решение на съд, са нищожни. Този извод е направен...