Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ц. Й. от София против решението от 03.01.2006 г. по адм. дело № 1835/2005 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ІІІ 1357 от 12.04.2005 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Оборище, потвърдена със заповед № 225 от 28.04.2005 г. на директора на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" София.
Касаторът излага съображения за отмяна на постановения съдебен акт като неправилен поради нарушение на материалния закон. Сочи, че помощта по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП незаконосъобразно му е отказана, тъй като за него са налице инцидентно възникнали здравни нужди – необходимост от медицински прегледи, тъй като той не е здравно осигурен. Сочи, че е неправомерно от него да бъдат изисквани доказателства за направени разходи за непредвидено възникналите потребностите, примерно описани в чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, тъй като той не разполага със средства да извърши предварително тези разходи.
Ответната страна в производството – директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане, София, оспорва жалбата като неоснователна. Подробни възражения излага писмено. Представена е и заповед № П1-7638 от 30.12.2005 г., с която на г-н Р. Й. е отпусната еднократна парична помощ за 2005 г. на основание чл. 16, ал. 1 от ППЗСП в размер на 50 лв., която лицето е получило.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна съобразно наведените в нея касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение.
За да отхвърли жалбата на Р. Ц. Й. от София, първоинстанционният съд е приел, че заповед № ІІІ 1357 от 12.04.2005 г. на директора на дирекция "СП" Оборище е законосъобразно издадена, тъй като към датата на издаването й извършената на г-н Йончев медицинска услуга и заплащането й, не са били осъществени, поради което не са могли да бъдат взети предвид от административния орган. Констатирано е също така, че необходимостта от заплащане на здравни осигуровки, не може да се определи като внезапно, неочаквано възникнала потребност, поради което няма правно основание да се отпуснат парични средства за това по реда на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Мотивиран е и извод, че с оглед представевните доказателства, няма правна пречка жалбопододателят да поиска отново отпускането на еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП.
Решението е съобразено с материалния закон и следва да бъде оставен в сила, макар и мотивите за това да са по-различни.
Предмет на първоинстанционния съд е заповед на директора на дирекция "СП" Оборище от 12.04.2005 г., с която на Р. Й. е отказано отпускането на социална помощ на основание чл. 16, ал. 1 от ППЗСП.
Според чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. В тежест на молителя е да представи доказателства за наличие на обстоятелства в пряка причинна връзка с извършените неотложни разходи.
В Жалбите си до вишестоящия административен орган и до съда, Г-н Йончев е изтъквал, че здравните потребности на личността са най-непредвидими, а доказването им се осъществява чрез съответните медицински прегледи, за което той следва да заплати, тъй като не е здравно осигурен. Същевременно в съдебното производство е представил сметка и фискален фон, издадени от "V-та МБАЛ" АД, София за заплатена от него на 27.04.2005 г. медицинска услуга в размер на 50 лв.
За да бъдат налице внезапно възникнали здравни потребности на лицето, следва да има доказателства за това и доказателства за извършените в тази връзка неотложни разходи за лекарства, медицински услуги и пр. Във връзка с представеното по делото доказателство - извършено КТ на глава въз основа на медицинско направление № 5073 от 22.03.2005 г., за което касаторът е заплатил 50 лв., следва да се приеме, че пред съда са били представени доказателства за инцидентно възникнала нужда от медицинско изследване, за което касаторът е заплатил лични средства поради това, че не е здравно осигурен. След като Йончев е с прекъснати здравноосигурителни права, той не би могъл да ползува предвидената за ЗЗОЛ медицинска помощ, вкл. и намалението/безплатното/ отпускане на лекарства. Проблемът за уреждане на здравноосигурителните права на г-н Йончев не може да се определи като внезапно, непредвидено възникнала потребност от рода на примерно изброените в чл. 16, ал. 1 от ППЗЗО, поради което за заплащането на необходимите здравноосигурителни вноски той не може да бъде подпомогнат на това основание. Този въпрос от първостепенна важност лицето следва да уреди самостоятелно, независимо от факта, че дълъг период е бил безработен. В тази връзка следва да се има предвид, че от представените по делото доказателства, Р. Й. не е направил необходимото по предвидената от закона процедура за получаване на социални помощи.
Първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид представеното доказателство за покрит разход от 50 лв., поради внезапно възникнала здравна нужда и да отмени на основание чл. 41, ал. 4 от ЗАП, атакуваната заповед на органа по социално осигуряване. С оглед представената пред настоящата инстанция заповед № П1-7638 от 20.12.2005 г. на директора на дирекция "СП" Оборище, с която на г-н Йончев е отпусната сумата от 50 лв. за удовлетворяване на възникнали инцидентни потребности от здравно естество, която не е могла да бъде представена в първоинстанционното производство, поради приключване на устните състезания на 28.11.2005 г., настоящата инстанция намира, че искането на касатора за отпускане на еднократна социална помощ по реда на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, е удовлетворено. Въпросът за размер на помощта е въпрос, която компетентният орган решава в рамките на оперативната си самостоятелност, тъй като нормативната уредба фиксира само горната граница, до която може да бъдат отпуснати паричните средства. Поради това размерът на отпуснатата еднократна помощ не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
По изложените по-горе съображения касационната жалба е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 03.01.2006 г. по адм. дело № 1835/2005 г. на Софийския градски съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. А./п/ Т. Т. М.М.