Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 225 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД МВР) - Б., срещу Решение № 1703 от 23.10.2014 г., постановено по адм. д. № 402 по описа за 2014 г. на Административен съд – Благоевград (АСБл), в частта, с която касационният жалбоподател е осъден, на основание чл. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ) да заплати на В. С. Б. обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в размер на 46,00 лв.

В касационната жалба се поддържа, че решението предмет на контрол, в обжалваната част, е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост поради вътрешно противоречие на мотивите. Навеждат се доводи във връзка с приетата от първоинстанционния съд незаконосъобразност на Разпореждане от 03.07.2013 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) „Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, издадено устно от полицай А. В. А. при 01 РУП при ОД МВР – Б. спрямо лек автомобил марка „Форд“, модел „Фюжън“, с рег. [рег. номер на МПС], Прави се оплакване, че съдът не е изложил съображения във връзка с направеното възражение, че настъпилите вреди са в резултат на изключителната вина на Б., което води на извод за необоснованост на съдебния акт. В заключение сочи, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ – не е налице незаконосъобразно издадена ПАМ и е налице изключващо отговорността на ответника по иска обстоятелство – изключителна вина на ищеца – нарушител. По тези съображения се иска отмяната на решението, в обжалваната му част...