Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област С., чрез процесуалния представител Г. П., срещу Решение № 4591 от 03.07.2014 г., постановено по адм. д. № 2825 по описа на Административен съд София - град (АССГ), второ отделение, 25 състав за 2013 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Н. Н. Д., Маргаритка П. Д., Д. Н. Б. и А. Н. Д. е отменен мълчалив отказ на областния управител на област С. да се произнесе по Искане за изплащане на обезщетение по реда на чл. 39а от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС) с вх. № 94АА/16 от 20.03.2012 г. и молба вх. № към 94АА/16 12 от 30.11.2012 г., административната преписка е изпратена на областния управител на област С. за ново произнасяне по това искане и посочената молба съобразно мотивите на съдебното решение в седемдневен срок от влизането му в сила, и областният управител е осъден да заплати на посочените лица 1490,00 лв. за разноски по делото.
В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК – недопустимост, а при условията на евентуалност се твърди, че решението е постановено в противоречие на материалния закон (чл. 209, т. 3, предл. първо АПК). Според касатора неправилно съдът е приел, че актът, с който областният управител се е произнесъл по отправено до него искане по чл. 39а, ал. 2 ЗДС е индивидуален административен акт, като се позовава на цитирана съдебна практика. Поддържа, че нареждането или ненареждането на областния управител да изплати обезщетение на база представените доказателства за собственост върху отчуждения имот има за цел изпълнение на издадения от Министерски съвет акт. Не е предвидено издаването на изричен акт от областния управител, за да нареди на банката изплащането на предвиденото обезщетение на бившите собственици на отчуждения имот. При условията на евентуалност се твърди, че съдът не е отчел, че към момента на постановяване на Решение № 172 от 26.03.2010 г. от Министерския съвет имотът не е бил реално възстановен на жалбоподателите – за имот № 1 по това решение, в част от който попада претендираният за обезщетение имот като собственици са посочени лицата Архангел Г. Д. и П. Г. Д.. Решението на Общинска служба по Земеделие (ОСЗ) – "О. купел", на което се позовават жалбоподателите е издадено три месеца след извършеното отчуждаване и поражда права занапред. Към този момент имотът е бил публична държавна собственост по смисъла на чл. 33, ал. 4 ЗДС, което изключва възможността за реституирането му. По така изложените съображения се иска обезсилване на обжалваното решение, а при условията на евентуалност – неговата отмяна.
В съдебното заседание касаторът се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество иска да бъде уважена.
Ответниците се явяват лично в съдебно заседание и се представляват от упълномощен адвокат, който от тяхно име оспорва жалбата. По същество моли обжалваното решение да остане в сила. Представя писмена защита.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че решението е допустимо. Обръща внимание, че актовете за собственост по ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) (ЗСПЗЗ) имат декларативен характер, а земите не са преставали да бъдат на лицата, на които са възстановени.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на настоящите ответници по касация срещу мълчалив отказ на областния управител да се произнесе по тяхно искане за изплащане на обезщетение по реда на чл. 39а ЗДС с вх. № 94АА/16 от 20.03.2012 г. и молба вх. № към 94АА/16 12 от 30.11.2012 г.
Съдът е приел за установено, че Н. Н. Д., Маргаритка П. Д., Д. Н. Б. и А. Н. Д. са наследници на Н. Н. Д. и с Решение № 7737 от 24.11.2010 г., издадено от ОСЗ „О. купел“, в това им качество, им е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху имот – нива с площ от 325 кв. м. в землището на м. „Б. Е“, представляващ имот пл. № 3, кад. лист № 702 от кадастралния план изработен през 1950 г. Посочените лице се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.2042.2579, с площ 325 кв. м., който по предходен план съставлява неурегулиран имот с пл. № 881, кв. 39, местността „Софийски околовръстен път – южна дъга“.
С Решение № 172 от 26.03.2010 г., издадено от Министерския съвет са отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект „Път II – Софийски околовръстен път – южна дъга“ участък от км. 42+800 (пътен възел „М.“) до км. 44+720 (край на участъка в строителството), имоти и части от имоти, намиращи се в [населено място], на територията на административни райони „В.“, „Студентски“ и „М.“, описани в приложението към решението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. По т. 1 от приложението е записан имот пл. № 1, кад. лист 702, целият с площ 10154 кв. м., площ на отчуждаваната част 7765 кв. м., на собственици Архангел Г. Д. и П. Г. Д. при стойност на паричното обезщетение за цялата отчуждавана част в размер на 1153102,00 лв.
Въз основа на приетата по делото съдебно – техническа експертиза (СТЕ) съдът е приел за установено, че със Заповед № РД-50-23 от 17.03.2011 г. възстановеният с посоченото решение на ОСЗ – „О. купел“ имот е бил нанесен в кадастралната основа на регулационния план на м. „Софийски околовръстен път – южна дъга“ с пл. № 881. С изменение от 09.09.2011 г. имотът е нанесен и в одобрената кадастрална карта (КК) и кадастрален регистър (КР) с идентификатор 68134.2042.2579. Възстановеният имот (по т. II от решението на ОСЗ – „О. купел“) е идентичен с част от имот пл. № 1, целият с площ от 10154 кв. м. от архивния кадастрален план на [населено място], предмет на отчуждаване с Решение № 172 от 26.03.2010 г. на Министерския съвет.
Първоинстанционният съд е направил извод, че непроизнасянето на административния орган в срок в случая формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който подлежи на контрол за законосъобразност. По същество на оспорването е приел, че той противоречи на приложимите материалноправни норми и целта на закона. Посочил е, че към искането по чл. 39а, ал. 2 ЗДС, с което е сезиран областният управител, е бил приложен документ, удостоверяващ правото на собственост на молителите върху реална част от имота с площ от 325,00 кв. м. Отчел е, че спор за собственост относно имота няма, както и това, че определеното с решението на Министерски съвет обезщетение не е било изплатено на други лица. Като се е позовал на чл. 18ж, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗСПЗЗ (ППЗСПЗЗ), според който влязлото в сила решение на ОСЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост, е счел, че по отношение на Н. Н. Д., Маргаритка П. Д., Д. Н. Б. и А. Н. Д. са били налице предвидени в чл. 39а ЗДС предпоставки за изплащане на равностойно парично обезщетение за отчуждения им с решението от 26.03.2010 г. на Министерски съвет имот. Предвид това е върнал преписката на областния управител за произнасяне с изричен акт, с който да нареди на банката да изплати дължимото обезщетение, заедно с лихвата, начислена върху депозираната сума за периода на депозита.
Решението е валидно, но недопустимо, поради което подлежи на обезсилване. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК.
Въпросът досежно допустимостта на оспорването е разрешен с Определение № 12758 от 03.10.2013 г, постановено по адм. д. № 12194 по описа за 2013 г. от Върховния административен съд, трето отделение. С него е отменено Определение № 4872 от 08.07.2013 г., постановено по адм. д. № 2825 по описа на АССГ за 2013 г. и делото е върнато на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба по същество. При това обаче първоинстанционният съд не е съобразил, че следва да конституира като заинтересовани страни в производството лицата, в чиято полза съгласно Решение № 172 от 26.03.2010 г. на Министерския съвет е определено да бъде изплатено парично обезщетение в размер на 1153102,00 лв. за отчуждаването на имот № 1, кадастрален лист № 702 с площ от 7765,00 кв. м., част от който е имотът, за който е поискано изплащането на обезщетение от областния управител видно от заключението на приетата СТЕ. Така с Определение от 19.11.2013 г. съдът е конституирал страните – жалбоподатели и ответник, без да конституира като заинтересовани страни Архангел Г. Д. и П. Г. Д., посочени като собственици на отчуждения имот в решението на Министерски съвет, на които се следва определеното с него парично обезщетение.
Предвид изложеното следва да се приеме, че съставът на АССГ е разгледал делото и е постановил съдебен акт по същество на спора без да конституира всички страни, които е следвало да участват в производството, което прави решението му недопустимо. Поради това то подлежи на обезсилване. По чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а според чл. 154, ал. 1 АПК съдът служебно конституира страните по делото. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд, при което като заинтересовани страни да се конституират Архангел Г. Д. и П. Г. Д. като производството започне отначало. Това са лицата, в чиято правна сфера резултатът от оспорването може да се отрази неблагоприятно. Същите имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК и участието им в съдебното производство е задължително. Наред с това съдът следва да събере цялата административна преписка, част от която се явява и Решение № 6646 от 31.05.2005 г., поправено с Решение № 7737 от 24.11.2010 г., издадено от ОСЗ – „О. купел“, издадено на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ. Следва да се приобщи също така ясен и четлив препис на приложеното по делото Решение № 7737 от 24.11.2010 г. Двете решения представляват едно цяло и на тях Н. Н. Д., Маргаритка П. Д., Д. Н. Б. и А. Н. Д. се позовават с оглед установяване правото им на собственост по отношение на имота, за отчуждаването на който се иска изплащането на обезщетение. Ако решението от 31.05.2005 г. не се съдържа в административната преписка, на жалбоподателите следва да се укаже неговото представяне. След събиране на това решение по делото при новото разглеждане, съдът следва да даде отговор на възражението на областния управител, направено с представеното в хода на първоинстанционното производство становище, че искането за обезщетение е направено единствено от А. Н. Д., да извърши преценка досежно наличието на материалноправните предпоставки за изплащане на търсеното обезщетение на молителите, като съобрази и Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на Върховния касационен съд, ОСГК.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне на друг състав на АССГ за разглеждане и постановяване на съдебен акт при спазване на указанията, дадени в настоящите мотиви.
По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 4591 от 03.07.2014 г., постановено по адм. д. № 2825 по описа на Административен съд София - град за 2013 г., второ отделение, 25 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София – град. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: