Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от [фирма]”, подадена чрез адв. Н. Ф., АК - Т., против решение № 6655/ 06.11.2014 г. по адм. д. № 10 427/2013 г. по описа на Административен съд – София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че размерът на недопустимата за подпомагане площ е неправилно определен, което се потвърждава от заключението на вещото лице. При подаване на заявлението и очертаване на площите, е била допусната техническа грешка, поправена впоследствие с писмо от заявителя до ДФ „Земеделие”. Този факт не е коментиран от съда, което е дало отражение на правилността на решението. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважената жалбата. Претендира за присъждане на разноски по делото за двете инстанции. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Д. Д. - САК, който представя писмено становище. Поддържа възражението, че при заявяване на парцелите по схема НР1 е била допусната техническа грешка, която е следвало да бъде констатирана от служители на ОбСЗ. Противно на това земеделският производител не е бил информиран за несъответствието на парцелите към необлагодетелстван район НР1 и за допуснатата техническа грешка не следва да бъде санкциониран. Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата - изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” – С., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 2 АПК. В уведомителното писмо подробно са посочени парцелите, по отношение на които са установени недопустими за подпомагане площи. Изводите на административния орган се подкрепят от събраните по делото доказателства. Констатираната разлика между заявена и определена площ е над 20% и съгласно чл. 16, т. 5 изр. 2 от Регламент 65/2011 г. на Комисията в този случай по НР1 не се отпуска помощ. Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на [фирма] - [населено място], срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02-250-2600/7385/20.09.2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция, в частта, с която е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 26,677,09 лв, по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 25,995,12 лв. и по Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските /НР2/ в размер на 1,943,19 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 12,678,37 лв. по НР1. Приел е, че административния акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата форма, без установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на заключението на вещото лице е посочил, че по отношение на констатираните двойно заявени площи в 69 от парцелите ответникът е провел процедурата, разписана в чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба № 5/2009г./, като в хода на проведеното административно производство жалбоподателят е бил уведомен с писмо за констатирани застъпвания и в законоустановения срок е подал декларация за изясняване принадлежността на двойно заявените площи и за потвърдените от него парцели. Неразрешените в негова полза застъпвания правилно са отчетени от административния орган като недопустими за подпомагане площи, вследствие на което е намалена общата площ за подпомагане. Съдът е посочил, че в хода на съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборват по категоричен начин констатациите на административния орган по СЕПП и по НР2, че определената като недопустима за подпомагане площ, общо в размер на 33,62 ха по СЕПП и в размер на 11,89 ха по НР2 не подлежи на финансово подпомагане за 2012 г. По отношение на общият размер на недопустимата за подпомагане площ по НР1 по делото е приел, че е в размер на 96,62 ха или 85,44%,а не както е определено с оспореното писмо – 102,28 ха или 95,21 %. Но въпреки тази разлика, като краен резултат изводите на административния орган са приети за правилни на основание чл. 16, т. 5 изр. второ от Регламент № 65/2011 г. на Комисията, поради това че разликата между заявената и определената площ е над 20% и в този случай по НР1 не се отпуска помощ.
Решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не е обсъдил в решението си основно възражение на жалбоподателя, не е указал на административния орган да вземе становище и да представи доказателства във връзка с това възражение, поради което не е бил разрешен един от основните спорни въпроси по делото.
Установено е от фактическа страна, че [фирма], в качеството си на земеделски стопанин, е подал заявление за регистрация за кампания за 2012 г. По СЕПП са заявени за подпомагане 145 парцела с обща площ от 1,499,57 ха, по НР1- заявената площ е 209,71 ха, а по НР2-137.56 ха. Към заявлението са приложени таблици на използваните парцели с посочена култура – площи с угари, ечемик, овес, просо, слънчоглед, тритикале, мери и пасища, естествени ливади, мека пшеница и едногодишни зърнено-бобови фуражни култури. При извършените административни проверки след подаване на заявлението, административният орган е констатирал застъпвания в 69 от заявените парцели. Съдът правилно е приел, че по отношение на отстраняването на двойно декларираните площи е била спазена законоустановената процедура. На кандидата е било изпратено писмо с указания за представяне на доказателства за ползваните от него парцели. В частите, в които земеделският стопанин е представил доказателства, е била проведена процедурата по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. Това е била причината за намаляване на плащанията по СЕПП и в тази част обжалваното УП правилно е прието за законосъобразно от административния съд.
По отношение на заявените земи по НР1 и НР2, съдът не е обсъдил възражението на жалбоподателя за нарушаване на процедурата по приемане на заявление по Наредба № 5/27.02.2009 г. /Наредбата/. В тази насока пред настоящата инстанция касационният жалбоподател е представил решение № 03-РД/2703 от 29.10.2015 г. на изпълнителния. директор на ДФ „Земеделие”, в което е посочен обхвата на извършваните административни проверки от фонда при подаване на заявленията за подпомагане по схемите, изрично посочени в Наредбата. Безспорно административната проверка по заявлението на кандидатите включва принадлежност на заявените парцели по НР1 и НР2 към съответния необлагодетелстван район съгласно Наредба за определяне на критериите за необлагодетелствани райони и териториалния им обхват/д. в. бр 20/2008 г./. Дори и без извършената справка, извършването на такава проверка при подаване на заявлението за подпомагане следва от разпоредбите на чл. 3, ал. 3, б. ”б”от Наредбата, съгласно която заявлението следва да съдържа местонахождението на парцела, определено върху картен материал от Интегрираната система за администриране и контрол (И.).
В нарушение на това изискване, при подаване на заявлението от страна на дружеството по схемите НР1 и НР2, не е била извършена автоматична проверка за принадлежност на заявените парцели към двете схеми, не е указано да се извърши корекция на заявлението в тази насока. Поради това допуснатата грешка не може да се вменява само и единствено във вина на дружеството и да води до намаляване на сумите за подпомагане. Изричната разпоредба на чл. 6 от Наредба задължава служителите на общинските служби по земеделие да оказват помощ на кандидатите за подпомагане при попълване на заявленията за регистрация и за идентифициране и регистриране на ползваните от тях площи.
При наличието на данни, че заявената за подпомагане земя е била поддържана в добро земеделско състояние, парцелите № 61769-10-6-1,61769-16-16-1, 61769-42-11-1 и 61769-48-2-1 в землището на [населено място], е следвало да се считат заявени по схема НР2 и да не се считат заявени по схема НР1.
Като не е установил нарушението на административнопроизводствените правила, съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта на произнасянето по оторизацията на суми по НР1 и НР2. В частта, в която административният орган се е произнесъл по оторизираните суми по СЕПП, жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.
В останалата част, касаеща оторизацията на сумите по НР1 и по НР2, както и по наложените санкции по НР1, решението на съда следва да бъде отменено и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. При това следва да бъдат съобразени указанията, дадени в настоящото решение по отношение оторизацията на суми по НР1 и НР2.
С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете инстанции, съобразно уважената част от жалбата в размер на 1665 лв.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6655/ 06.11.2014 г. по адм. д. № 10 427/2013 г. по описа на Административен съд – София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата на [фирма] - [населено място] срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02-250-2600/7385/20.09.2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”-Разплащателна агенция, по отношение отказаното финансово подпомагане по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 25,995,12 лв. и по Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските /НР2/ в размер на 1,943,19 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 12,678,37 лв. по НР1.
Изпраща преписката на изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие” за ново произнасяне в тази част, съобразно указанията на съда в настоящото решение, в едномесечен срок от постановяването му. В останалата част оставя в сила решението.
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ да заплати на [фирма] -гр.Т., съдебно деловодни разноски за двете инстанции в размер на 1665 лв /хиляда шестстотин шестдесет и пет лева/ . Решението е окончателно. Особено мнение: