Определение №2283/16.07.2025 по търг. д. №713/2025 на ВКС, ТК, I т.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2283 гр.София, 16.07.2025 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. Г. ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 713 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „Родинови“ООД против решение № 707/04.12.2024 г. по т. д. № 575/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 220/09.02.2024 г. по гр. д. № 83/2023 г. на СГС за признаване за установено по иск с правно основание чл.116, ал.1, т.1 от ЗМГО, предявен от „Ч. Х. Ф. ООД срещу касатора, извършено от последния нарушение на правата на ищеца върху комбинирана търговска марка с наименование Chilli hills ЕС №016579567 в търговската си дейност чрез използване на словния елемент „Chilli hills“ като част от реклама, водеща към сайта на ответника hotfarm.eu, в периода м. ноември 2022г. – 16.01.2023г., както и за осъждане на основание чл.116, ал.1, т.2 от ЗМГО „Родинови“ООД да преустанови нарушението на правата на „Ч. Х. Ф. ООД върху притежаваната от него комбинирана търговска марка Chilli hills ЕС №016579567 в търговската си дейност чрез използване на словния елемент „Chilli hills“ като част от реклама, водеща към сайта на касатора hotfarm.eu .

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евент. неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът „Ч. Х. Ф. ООД е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационна инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е допустимо. Счел е, че с него са разгледани претенциите, основани на изложените в исковата молба обстоятелства. Спрял се е на заявените с исковата молба фактически твърдения, че се претендира защита срещу нарушение на правото на марка, започнало през месеците октомври и ноември 2022г. като представителят на ищеца е установил лично нарушението в края на месец ноември и на 01.12.2022г. поискал да бъде извършена заверка на екранната снимка, от която било видно, че при запазване на словната марка се изписва препращане към сайта на ответника, което нарушение продължава и към момента на подаване на исковата молба. Въззивният съд е намерил, че от съдържанието на исковата молба не следва извод, че се твърди да е извършено еднократно нарушение, а напротив поддържа се, че данни за такова има и преди представителят на дружеството лично да се убеди в това и че същото не е преустановено към момента на завеждане на исковете. САС е приел въз основа на обсъдените от него доказателства, че ищцовото дружество е извършвало търговска дейност със стоки от посочените класове, които са означавани с неговата марка, както и че същата е била предмет на франчайз споразумения. Съответно установил е и нарушението на касатора, твърдяно в исковата молба - изписване на марката на ищеца в платена реклама в търсачката Google, чрез която се извършва препращане към интернет магазина на „Родинови“ООД. Счел е, че касаторът е използвал интернет реклама, при която потребителят се въвежда в заблуждение, че притежателят на марката осъществява електронна търговия чрез сайта, към който рекламата препраща. По отношение на периода на извършване на нарушението се е позовал на събраните гласни доказателства, констатацията на нотариус М. /в качеството на частен документ/ и съществуването на рекламата и към момента на съдебно-компютърната експертиза. Заключил е, че след като искът за установяване на факта на извършеното нарушение е основателен, то такъв се явява и този за осъждане на ответника да го преустанови, доколкото самият той не твърди, че вече е предприел действия за промяна или премахване на установената реклама, а само поддържа, че с нея не се осъществява неправомерно ползване на марката.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1.Налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало, което да представлява основание за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, когато въззивният съд се е произнесъл по иск за установяване нарушение на право на марка, като в исковата молба по този иск е допусната нередовност, изразяваща се в липса на конкретизация относно периода на нарушение и тази нередовност не е била отстранена?; 2. Необходимо ли е за установяване на основателност на иска по чл.116, ал.1, т.2 ЗМГО, нарушението на правото на марка да е съществувало към момента на предявяването му?; 3. Нарушени ли са правилата за разпределение на тежестта на доказване между страните в гражданския процес, в случай че ответникът е осъден да преустанови нарушение на правото на марка, поради това че не е предявил преустановяване на нарушеното право пред съда? Позовава се на допълнително основание по чл.280, ал.1 , т.1 по първите два въпроса – противоречие със задължителна практика на ВКС – ТР № 1/2001г. на ОСГК и практика на ВКС, обективирана в решение № 153/24.06.2016 г. по гр. д. № 719/2016 г. на ВКС, I г. о., решение № 117/31.05.2016 г. по гр. д. № 5673/2015 г. на ВКС, III г. о. – по първи въпрос; противоречие с решение № 19/24.03.2021 г. по т. д. № 2824/2019 г. на ВКС, II т. о.- по втори въпрос. По трети въпрос касаторът въвежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се на хипотези на недопустимост и на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПКП

По допускането на въззивното решение до касационно обжалване настоящият състав на ВКС намира следното:

С. Т. решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение, но не и за неговата правилност, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби, касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.

Настоящият състав на ВКС намира, че така поставените втори и трети въпрос нямат характера на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е отрекъл необходимостта за уважаване на иска по чл.116, ал.1, т.2 ЗМГО нарушението на марката на ищеца да е налично към момента на подаване на исковата молба. Изрично е посочил кои доказателства какви времеви моменти на извършване на нарушението доказват, вкл. се е позовал и на заключението по СКТЕ. САС не е преразпредилил доказателствената тежест указана от първоинстанционния съд в определението по чл.146 ГПК – че в тежест на ищеца е да установи действията на ответника, съставляващи нарушение. Направеният извод за основателност на иска по чл.116, ал.1, т.2 ЗМГО е след преценка на доказателствата, като съдът е ценил становището на касатора в отговора на исковата молба и наведените от него доводи, че установената реклама не се осъществява неправомерно ползване на марката, без да се прави възражение, че той вече е предприел действия за промяна или премахване на установената реклама. Във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция няма правомощия да навлиза в проверка по същество на касационната жалба, т. е. на сочените оплаквания по чл.281, т.3 ГПК.

Не се констатира вероятност въззивното решение да е недопустимо. Периодът на нарушението е очертан с исковата молба, тъй като доводите по нея са за съществуващо / към датата на сезиране на съда/ нарушение на правата на ищеца като притежател на комбинираната марка „Chilli Hills и първоначално установяване на нарушението – м. октомври-ноември 2022г.

Не е налице хипотезата на „очевидна неправилност” за допускане на касационен контрол по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. В настоящия случай обосновката повтаря твърденията на касатора по третия правен въпрос, т. е. касае се за оплакване за нарушаване на правилото на чл.154, ал.1 ГПК, като наличието или не на процесуално нарушение не е установимо само от мотивите на обжалваното решение. В случая се налага проверка на оспорванията, които касаторът е въвел в процеса в преклузивния за това срок с отговора на исковата молба.

Предвид изложеното настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

В полза на ответника по касацията се дължат сторените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 2500лв.

Мотивиран от горното, състав на първо отделение на ТК на ВКСОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 707/04.12.2024 г. по т. д. № 575/2024 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Родинови“ООД да заплати на „Ч. Х. Ф. ООД на сумата от 25 00лв., представляваща сторените от последното разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...