Образувано е по касационната жалба на М. С. М. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение №109 от 17.12.2014 г., постановено по адм. д. №231/ 2014 г. по описа на Административен съд - Видин, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу отказ за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие рег.№з-261/ 27.06.2013 г. на началника на РУП - В.. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Счита, че са доказани фактическите основания, които изпълват диспозицията на приложимата правна норма. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение. Иска да бъде отменено. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът - началникът на РУП - В., не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд е приел, че оспореният отказ на началника на РУП - В. е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при наличието на посочените в нея фактически и правни основания.
Съдът е установил, че административното производство е започнало по искане на жалбоподателя с вх.№8919/ 29.05.2013 г. за издаване на разрешение за извършване на дейности с огнестрелно оръжие. Заявлението е мотивирано с необходимостта от самоотбрана във връзка с чести пътувания на М. из страната с големи суми пари и пренасяне на продукция с голяма стойност. В допълнение заявителят М. е посочил, че отговаря на изискванията за носене и боравене с огнестрелно оръжие, има нужда от защита на личността си, както и на движимото и недвижимото си имущество. Административният орган подробно е мотивирал отказа си с липсата на предпоставките по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ от фактическа и правна страна.
След като е обсъдил данните по преписката, съдът е достигнал до извод, че жалбоподателят не е доказал по несъмнен начин нуждата от носене на огнестрелно оръжие. Заключил е, че сочената от заявителя потенциална нужда от самоотбрана не замества необходимостта от установяване по безспорен начин на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Съдът е обсъдил задълбочено представените по делото доказателства, правилно е разпределил доказателствената тежест за установяване на относимите към спора факти и обстоятелства. Достигнал е до обоснован извод, че жалбоподателят не е доказал по категоричен начин непосредствената необходимост от носене на оръжие към релевантния момент. По тези съображения съдът е приел, че законосъобразно административният орган е отказал, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, да издаде исканото разрешение. Решението е правилно.
При точно прилагане разпоредбите на материалния закон, първоинстанционният съд е извел извод за законосъобразността на постановения отказ. Правилно е заключението за отсъствие на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване придобиването на огнестрелно оръжие за граждански цели по отношение на касационния жалбоподател.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВППИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка, в какъвто смисъл са и мотивите на административния съд. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВППИ. За целите на разрешението законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.
В оспорения административен акт органът е мотивирал извода си, че лицето не отговаря на изискванията на закона – липсват доказателства за конкретни посегателства против личността или имуществото на заявителя или на членове на неговото семейство, т. е нуждата от самоотбрана не е установена по безспорен начин. От доказателствата по административната преписка и делото е видно, че съображенията на касационния жалбоподател са свързани с предотвратяването на потенциални посегателства срещу личността и имуществото му.
Съответен на закона е правният извод на съда, че изложените от разпитаните по делото свидетели обстоятелства за посегателства върху автомобила на М., за подозрения за противоправно влизане в жилището или съмнения за следене на жалбоподателя, не могат да обосноват категоричен извод за доказана необходимост от притежаване, носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Няма данни М. да е сигнализирал компетентните органи за такива заплахи. Административният орган е събрал сведения за личността на заявителя, а съдът е обсъдил приетите по преписката писмени доказателства, от които е видно, че спрямо М. М. са регистрирани сигнали за противоправно поведение в полицейското управление; че лицето не се ползва с добро име и доверие сред част от своите съседи.
Така визираните обстоятелства, обратно на твърденията в касационната жалба, не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доводите, които касаторът навежда, не сочат нито на реална, нито дори на вероятна заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. Периодът на доказване на оправданата нужда от носене на оръжие е към датата на заявлението. Посоченият в заявлението мотив "за самоохрана" правилно е преценен както от административния орган, така и от съда, като неоснователна и недоказана причина по смисъла на специалния закон, която не обосновава по несъмнен начин носенето и съхранението на огнестрелно оръжие.
Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Позоваването на мотива за осигуряване на личното спокойствие на заявителя и осигуряване на превантивни мерки за защита не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да полза оръжие за самоотбрана. Органът е извършил задълбочена проверка и законосъобразно е преценил, че отсъства необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана, като е съобразил събраните в хода на преписката данни за личността и начина на живот на заявителя. Обоснован е изводът на съда, че събраните по делото доказателства не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността на жалбоподателя.
Като е извършил съответна на закона и доказателствата по делото проверка на законосъобразността на оспорения отказ и е приел, че жалбата на М. М. е неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №109 от 17.12. 2014 г., постановено по адм. д. №231/ 2014 г. по описа на Административен съд - Видин. Решението е окончателно. Особено мнение: