Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от адв. П. като процесуален представител на С. О. С. от [населено място], против решение № 6042 от 14.10.2014г., постановено по адм. дело № 1829/2014г. от Административен съд София – град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на С. О. С. срещу заповед № з – 561/15.01.2014г. на ВНД директор на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) при МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено и претендира направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на СДВР, чрез процесуалният му представител излага становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в депозирана по делото писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на П. отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съдът от първата инстанция е сезиран с жалба срещу заповед № з – 561/15.01.2015 г. на ВНД директор на СДВР, издадена на основание чл. 228, т. 3, чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР отм. , във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, с която на С. О. С. – младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция – Л.“ на сектор „Охранителна полиция“ към 09-то РУП при СДВР, категория...