Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /Д./, подадена от юрисконсулт С., против решение № 5971 от 10.10.2014 г. по адм. д. № 4400/ 2014 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отменено решение № 2097 от 20.03.2014 г. на Зам. - председателя на Д., в частта, с която е отказано предоставяне статут на бежанец на М. Х., гражданин на И.. В касационната жалба поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) /ЗУБ/ за предоставяне статут на бежанец.

Ответникът по касационната жалба – М. Х. не изразява становище по депозираната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна, защото съдът неправилно е преценил фактите и е направил незаконосъобразни правни изводи за наличието на предпоставки за предоставяне на статут на бежанец на касатора. Поради това иска съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение, с което да се отхвърли изцяло жалбата.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна.

С обжалваното съдебно решение съдът, в производство по чл. 87 ЗУБ, във вр. с чл. 145 и сл. АПК, е отменил, по жалба на М. Х., решение № 2097 от 20.03.2014 г. на Зам. - председателя на Д., в частта, в която е отказано предоставяне на статут на бежанец и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по прилагането на...