Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на М. С срещу решение № 4330 от 26.06.2014 г. по адм. дело № 1614/2014 г. по описа на Административния съд – С. град, с което е отменено негово решение № Е 47-0364/2011 от 23.10.2013 г., потвърдено с решение № 651 от 30.12.2013 г. на директора на Агенция „Митници“, с което на [фирма] е определен дължим акциз на основание чл. 107ж, ал. 2 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС) и М. С е осъдена да заплати на [фирма], разноски по делото в размер на 250 лв.

Касаторът твърди, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че административното наказание, респективно липсата на такова, не изключва заплащането на митни сборове, респективно на друг вид косвен данък, тъй като административното производство и административнонаказателното производство са на различно основание и имат за цел събирането на различни публични държавни вземания. В тази насока се позовава на практиката на Върховния административен съд по адм. дело 6506/2006 г., адм. дело № 6890/2009 г. и адм. дело № 10162/2009 г. Иска решението да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – [фирма] е взел становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, посочени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на [фирма] решение № Е 47-0364/2011 от 23.10.2013 г., потвърдено с решение № 651 от 30.12.2013 г. на директора на Агенция „Митници“, с което на [фирма]...