Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 36 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на С. Г. С. - следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – В. срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 67 от протокол № 7 от 12.02.2015 г., с което е оставено без уважение предложението на административния ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура [населено място] за повишаване на жалбоподателя на място в по-горен ранг „следовател в НСлС”.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради издаването му в нарушение на административнопроцесуалното правило за мотивиране и поради нарушение на материалния закон – чл. 233, ал. 1, т. 3 и чл. 234 от ЗСВ.

О. В съдебен съвет (В.) е оспорил жалбата в писмено становище.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 36, ал. 3 от ЗСВ от лице с правен интерес от оспорването.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения:

С предложение изх. № А-101/2014 г. / 29.12.2014 г. административният ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – В. е предложил на Висшия съдебен съвет да повиши на място С. Г. С. - следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – В. с ранг „прокурор в апелативна прокуратура” – в ранг и възнаграждение „следовател в Националната следствена служба”.

Предложението е обосновано с придобития от магистрата юридически стаж в съдебната система с продължителност 20 години, 1 месец и 28 дни, както и с неговите доказани професионални, делови и нравствени качества.

От кадровата справка се установява, че от 24.10.1994 г. до 01.04.2014 г. жалбоподателят С. е заемал длъжността „военен следовател” във Военно-окръжна прокуратура – В.. С решение на В. по протокол № 23 от 12.07.2005 г. е бил повишен в ранг „прокурор в апелативна прокуратура”. От 01.04.2014 г. е бил преназначен на изпълняваната сега длъжност „следовател” в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – В. на основание чл. 194 от ЗСВ, предвиждащ преназначаване без конкурс в друг равен по степен орган на съдебната власт в случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи.

Видно от представеното извлечение от протокол № 26/19.06.2014 г., Висшият съдебен съвет с решението си по т. 29.1. е приел на основание чл. 206 от ЗСВ комплексна оценка от атестирането „Много добра” на следовател С. Г. С. в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – В.. По делото са приложени становището на Комисията за професионална етика във Военно-апелативна прокуратура и единният формуляр за атестиране за период 10.07.2009 г. – 14.01.2014 г.

С решение по т. П-14 от протокол № 4 / 27.01.2015 г. Комисията по предложенията и атестирането (КПА) на В. е предложила на В. да остави без уважение предложението на административния ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура [населено място] за повишаването на място в по-горен ранг „следовател в НСлС” на С. Г. С. – следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура, [населено място]. Решението е мотивирано със следното обстоятелство: Видно от предоставените данни в част ІV от Единния формуляр, обхващащи периода 01.04.2014 г. - 30.11.2014 г., следовател С. е приключил само четири дела – две с мнение за прекратяване и две с мнение за спиране. Предвид това не може да се направи извод за образцово, служещо за пример на другите магистрати, изпълнение на служебните задължения. Не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки на чл. 234 от ЗСВ за повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение, а именно – не е доказанa висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения от магистрата. Предложението е внесено за разглеждане и произнасяне в заседание на В., насрочено за 12.02.2015 г.

С оспореното решение по т. 67 от протокол № 7 от проведено заседание на 12.02.2015 г. Висшият съдебен съвет е оставил без уважение предложението на административния ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура [населено място] за повишаване на жалбоподателя С. на място в по-горен ранг „следовател в НСлС”. На основание чл. 34, ал. 3, изр. 2 от ЗСВ за мотиви на взетото решение се смятат съображенията на КПА на В. като вносител на предложението за разглеждането му в заседание на В..

Материалноправната разпоредба на чл. 234 от ЗСВ създава възможност за повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател при наличие на следните кумулативно изисквани условия: доказана висока квалификация; образцово изпълнение на служебните задължения; прослужени на съответната или приравнена длъжност най-малко три години; положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра".

Оспореното решение е взето от В. в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност. След като е прието, че заеманите от жалбоподателя длъжности „военен следовател” във Военно-окръжна прокуратура – В. и „следовател” в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – В. са приравнени (чл. 163, т.3 от ЗСВ), не е съобразено, че жалбоподателят е прослужил на приравнените длъжности много над три години след повишаването му в ранг с решение на В. по протокол № 23/12.07.2005 г. Създаденото с чл. 234 от ЗСВ условие за продължителност на придобития стаж на еднаква по степен длъжност най-малко три години предпоставя извода, че преценката за доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения следва да се извърши въз основа на фактите относно обема на работата, нейното качество и поведението на магистрата най-малко за периода на последните три години, прослужени на съответната или приравнена длъжност. С взетото решение преценката за квалификацията на магистрата и изпълнението на служебните му задължения незаконосъобразно е ограничена в период от 8 месеца, считано от 01.04.2014 г. - 30.11.2014 г. на изпълняваната длъжност „следовател” в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – В., като комплексната оценка от последното периодично атестиране е изцяло пренебрегната. Съгласно създалата се съдебна практика при липса на нормативни дефиниции за целите на повишаването в ранг на понятията "висока квалификация” и „образцово изпълнение на служебните задължения" кадровият орган при упражняване на правомощието му по чл. 234 от ЗСВ следва да прилага по аналогия критериите и показателите за атестиране, които съгласно чл. 197 от ЗСВ оценяват професионалната квалификация и деловите качества на магистрата. При упражняване на правомощието му в условията на оперативна самостоятелност В. следва да прилага публично огласените от него критерии и вътрешни правила по прилагане на Закон за постигане на целите му.

С оглед на изложените съображения оспореното решение на Висшия съдебен съвет следва да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Висшия съдебен съвет, взето по т. 67 от протокол № 7/12.02.2015 г., с което е оставено без уважение предложението на административния ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - В. за повишаване на място на С. Г. С. - следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – В., в по-горен ранг и възнаграждение „следовател в Национална следствена служба”.

ВРЪЩА преписката на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд. Особено мнение: