Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. В., от [населено място], чрез неговия пълномощник, срещу решение №590/16.03.2015 г. по адм. д. №3611/2014 г. на Административен съд Варна. Счита решението в обжалваната му част за материално и процесуално незаконосъобразно. Претендира от съда отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба -

директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. при ЦУ на НАП не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

С ревизионен акт №031401477/29.07.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение №626/24.10.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. при ЦУ на НАП, на касатора на основание чл. 122 ДОПК са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007, 2008, 2009 и 2010 г. в общ размер от 32069, 48 лв и лихви в общ размер от 21 948, 73 лв.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионен акт №[ЕИК]/29.07.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение №626/24.10.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. при ЦУ на НАП както следва: за 2007 - за данъка над 28 484, 88 лв и лихви над 19 937, 40 лв и за 2009 - за данъка над 160. 00 лв. и лихвите над 69, 76 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата й част.

Предмет на обжалване е посоченото решение в отхвърлителната му част.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

По банковите сметки на ревизираното лице са постъпвали суми,...