О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3694

гр. София, 15.07.2025 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Н.

ЧЛЕНОВЕ: Г. Н.

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3108 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

С решение № 46 от 13.02.2024 год. по гр. д. № 386/2023 год. Монтанският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 17.07.2023 год. по гр. д. № 673/2020 год. на Монтанския районен съд в частта, с която Й. М. е осъдена да заплати на М. М. сумата 3 100 лв., представляваща обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, в частта, с която същата е осъдена да заплати държавна такса в размер на 124 лв. и в частта, с която е осъдена заедно с Р. Ц. да заплати на М. М. разноски за сумата над 2 500 лв. до уважения размер и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявения от М. М. срещу Й. М. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 3 100 лв.

Въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната от съделителката М. М. част, с която същата е осъдена да заплати на Й. М. сумата 6 106.67 лв., представляваща стойността на извършените в имота подобрения и необходими разноски.

Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от М. М. В., чрез адв. Пл. К., в частта му, с която е уважена срещу нея претенцията на съделителката Й. М. за заплащане на извършени от нея подобрения в делбения имот, както и в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, т. е. същото е обжалвано изцяло. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд с искане въззивното решение да се отмени и вместо това се уважи предявения от нея иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, и то за претендирания период, а искът за подобрения, предявен срещу нея, се отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Приложено е изложение, в което касаторката поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на противоречиво произнасяне по поставените процесуалноправни въпроси с цитираната практика на ВКС.

В писмен отговор съделителите Й. М. Т. и Р. Ц. М., чрез адв. Н. Т., оспорват касационната жалба и искат въззивното решение да се потвърди. Претендират присъждане на разноските, съгласно нарочна молба.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното:

Предмет на въззивното решение са споровете между съделителите по исканията им по сметките, съгласно чл. 346 ГПК, а въпросът по извършване на делбата чрез изнасяне на делбения имот на публична продан е приключил с влизане в сила на първоинстанционното решение, като необжалвано в тази му част.

По претенцията на касаторката за заплащане на обезщетение за лищаването й от ползване на делбения имот в посочения от нея период, въззивният съд е изложил съображения, че същата не е установила да не е допускана в имота, което е в нейна доказателствена тежест. Поради това приел искът за неоснователен и го отхвърлил след отмяна на първоинстанционното решение в тази част. Искът е с цена под 5 000 лв. /претендирано е обезщетение в размер на 100 лв. на месец/; за периода от получаване на поканата с исковата молба – 15.09.2020 год. до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство – 25.04.2023 год. сумата възлиза в размер на 3 100 лв. При тази цена на иска под 5 000 лв. /и при претендирания от касаторката период от предявяването на иска м. март 2020 год./, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване - чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК. С оглед на това подадената касационна жалба на М. М. срещу въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен искът й по чл. 31, ал. 2 ЗС срещу Й. М. е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Поради това и не следва да се обсъжда налице ли са поддържаните основания за допускане на касацията.

По подадената касационна жалба в останалата й част – относно присъдената сума за подобрения в делбения имот:

Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд приел, че съделителката Й. М. е направила в делбения имот необходими разноски, както е и извършила подобрения, при мълчаливо съгласие на останалите съсобственици, поради което отношенията им следва да се уредят съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Въз основа на приетото заключение на експертиза е установена и стойността на същите, като съобразно дела на съделителите е определена и дължимата от касаторката сума в размер на 6 106.67 лв. за същите. Въззивният съд се е позовал на разясненията в ТР № 85 от 2.12.1968 год. по гр. д. № 149/1968 год. на ОСГК на ВС, ППВС № 6/1974 год.

Касационно обжалване на въззивното решение в тази му част не следва да се допуска, тъй като липсват основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В изложението към касационната жалба липсват поставени правни въпроси, които да са обуславящи за изхода по тази претенция, а доводите относно съществено нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата не могат да обосноват наличие на общото основание за допускане на касационното обжалване – разрешаване на правни въпроси от значение за изхода по делото. Съдът е обсъдил събраните доказателства, преценил ги е поотделно и в съвкупност, като е изложил мотиви, обосноваващи направените фактически и правни изводи относно извършване на подобрения в делбения имот. Не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и този, формулиран в постъпилото извън срока „допълнение към изложението“, тъй като както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, въпросът трябва да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Съгласно приетото в цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, т. 1 – посоченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационното обжалване определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Решението не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. С оглед на това и доводите на касатора в изложението относно извода на съда за извършване на подобрения от един от съсобствениците, който е живял в делбения имот, не могат да обосноват извод за извеждане на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Още повече, че съдът е обосновал този извод въз основа събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, за които съдът следи служебно – въззивното решение не е вероятно недопустимо, тъй като е постановено по предявени искове по сметките между съделителите, при прочита му не се констатира законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, нито се констатира явна необоснованост на решаващите изводи по предмета на спора, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика, което да обоснове очевидната му неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване.

Затова и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК касаторката следва да понесе разноските за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответниците, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, от пълномощника им адв. Н. Т., на който се присъди възнаграждението от 2 560 лв.

В касационната жалба се съдържат съображения относно произнасянето на въззивния съд по въпроса за разноските по делото, като присъдените такива в полза на касаторката са намалени по размер. Касаторката поддържа произнасянето на въззивния съд да е недопустимо, тъй като съществува друг ред за изменение на решението по разноските – чл. 248 ГПК. С оглед същото основание настоящата инстанция не може да се произнася по въпроса за разноските, присъдени с въззивното решение, тъй като те не са обусловени от разрешаване на спора с настоящия съдебен акт. Видно от данните по делото предвиденият в закона ред за защита по въпроса за разноските – чл. 248 ГПК, е изчерпан - с определение № 331 от 5.06.2024 год. въззивният съд е оставил без уважение молбата на М. В. за изменение на въззивното решение в частта му за разноските. Същото е влязло в сила, като необжалвано.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 46 от 13.02.2024 год. по гр. д. № 386/2023 год. по описа на Окръжен съд - Монтана в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което М. М. В. е осъдена да заплати на Й. М. Т. сумата 6 106.67 лв., представляваща стойността на извършени в имота полезни и необходими разноски, по подадената от М. М. В., чрез адв. Пл. К., касационна жалба.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. М. В., чрез адв. Пл. К., против горното въззивно решение в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение в частта по уважения й иск по чл. 31, ал. 2 ЗС срещу Й. М., същият е отхвърлен като неоснователен, като ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 3108/2024 год. на ВКС, ІІ г. о. в тази му част.

Осъжда М. М. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул. „Д-р С. И.“ № 2, вх. „Б“, ет. 1, ап. 3 да заплати на адв. Н. Т. от САК адвокатско възнаграждение за оказаната от него на Й. М. Т. и на Р. Ц. М. безплатна адвокатска помощ и съдействие в размер на 2 560 лв./две хиляди петстотин и шестдесет лева/.

Определението в частта му, с която е прекратено частично производството, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторката, а в останалата му част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: