О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1233

гр. София, 23.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2156 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК.

Настоящият съд е сезиран с молба на „Бон Марше“ ЕООД, с която се иска спиране изпълнението на решение № 171 от 05.05.2023 г., постановено по гр. д. № 20235200500148/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е отменено изцяло решение № 1287 от 25.11.2022 г. по гр. д. № 3436/2020 г. на Районен съд – Пазарджик и е постановено друго, с което е признато за установено, че молителят дължи на „Въкейшън риал естейт“ ЕООД сумата от 11 571.32 лв., представляваща сбор от главници за дължими вноски към етажна собственост за 2019 г. за 24 бр. самостоятелни обекти (с посочени идинтификатори), със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и сумата 1192.49 лв. – обезщетение за забава за периода 02.10.2019 г. – 06.10.2020 г.

Към молбата е приложен вносен документ за сумата от 12 763.81 лв., представляваща внесено обезпечение. Сумата е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС.

Съдът намира, че следва да остави молбата без уважение. Съображенията му за това са следните:

По реда на чл. 282, ал. 2 ГПК касаторът може да поиска спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение. По посочения ред може да се спира изпълнението само на решения, които подлежат на принудително изпълнение - т. е. на осъдителни въззивни решения (чл. 404, т. 1 ГПК), но не и на решения, постановени по установителни искове. При установителните...