Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. К. срещу въззивното определение на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 12876/09 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на осн. чл.95, ал.1 от ГПК, отм. на производството по иска на касатора срещу УАСГ, с който на осн. чл.209, ал.3 от ГПК, отм. е предявена нищожността на съдебното решение по гр. д. № 3166/93 г. от 29.04.96 г. на СРС,79-ти състав.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу определение по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е допустима.

Не са налице обаче основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК, на които се позовава касаторът.

Необосноваността на въззивното решение или определение, дефинирана по посочения от касатора начин в ТР №1/01 г. и разисквана в приложените две решения на ВКС без задължителен характер е касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, но не и такова за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Противоречивото решаване по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК на процесуалния въпрос за допустимостта на производството по иска, не се обосновава с различното му решаване от съдебните инстанции по делото, според соченото от касатора, а с влезли в сила решения /определения/по други дела. Въпросът кои от пороците на съдебното решение предпоставят нищожността му, като такъв по съществото на иска ВКС не разглежда в това производство.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд по гр. д. №12876/09 г. от 18.01.10 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: