Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Б. срещу решение № 2047 от 17.12.2014г., постановено от Административен съд Благоевград по адм. дело № 727/2014 г. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител на област Б..
Ответникът – областен управител на област Б., с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Заинтересованите страни - А. Г. К., В. А. К., Канта В. Д. и З. И. П. – не изразяват становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано във връзка със заповед № ОА-АК-481 от 17.10.2014 г., с която областният управител на област Б. е оспорил решение № 411 от 29.08.2014г. и решение № 465 от 26.09.2014г. на общински съвет Б.. С решението си съдът е отменил като незаконосъобразен административен акт решение № 411 от 29.08.2014г. и е обявил за нищожен административен акт решение № 465 от 26.09.2014г.
За да стигне до извод за незаконосъобразност на решение № 411 от 29.08.2014г., съдът е приел, че оспореното решение е прието от материално, териториално и по степен компетентен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Същото е в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се от закона мнозинство от общинските съветници, след проведено поименно гласуване. Съдът е приел, че оспорения акт е незаконосъобразен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като е налице немотивираност на решението. Посочил е, че липсват мотиви в предложението на кмета на общината за приемането на решението, а така също и в самото решение. На следващо място, не са представени доказателства, от които да се установява, че е извършена процедура за отделянето на имотите, предмет на решението (№№ 101001 и 102001) от по-големите общински имоти ( с №№ 010926 и 010264).
Освен това е налице и друго нарушение по отношение на отделения имот № 101001 от имот № 010264 - не е налице скица – проект, за да се индивидуализира новоотделеният имот с граници и съседи.
С оглед представените в преписката писмени доказателства съдът е приел, че в настоящия случай разпоредбата на § 27, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ е неприложима, тъй като не се касае за неприключило производство по обезщетяване в хипотезата на § 27, ал. 1 от същия закон. В случая видно от съдържанието на искането, то е за предоставяне на част - 0,320 дка от имот № 010926, публична общинска собственост за възстановяване на имот в стари реални граници на наследниците на физическо лице, а не за обезщетяване на земеделски собственици. Касае се за имот № 010926, с площ от 3,739 дка, който с тези си характеристики не попада в приложното поле на § 27, ал. 1 и ал. 2 П. З. З., тъй като по отношение на него е налице забраната на чл. 7, ал.4 ЗОС, според която собствеността върху имоти публична общинска собственост не подлежи на възстановяване. Съдът е приел, че по делото не е спорно, че имот № 010926, от който е образуван имот № 102001 с площ от 0,320 дка, е публична общинска собственост по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗЗ, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС.Той е придобит от общината след приключилото реституционно производство по ЗСПЗЗ и след спазване изискването по чл. 19 от същия закон, като по делото няма доказателства част от актуваните пасище, мера в размер на 3,739 дка да е принадлежала на физически лица и да е имала друго предназначение и вид собственост. По делото не се е установило и да са изпълнени условията по чл. 25, ал. 3 ЗСПЗЗ и да е променен видът общинска собственост върху имота, предмет на решението, поради което част от този имот не може да се отчуждава и да се прехвърля в собственост на трето лице.
По отношение на решение № 465 от 26.09.2014г., съдът е приел, че решението е нищожен административен акт, тъй като не е прието с изискуемото мнозинство с оглед изискването на чл. 45, ал. 10 от ЗОС - не по-малко от 1/2 от общия брой на общинските съветници. При този съществен порок при формиране на волята на колективния административен орган, съдът е приел, че липсва надлежно волеизявление, поради което е обявил нищожност на решението.
Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна.
Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за материална незаконосъобразност на обжалваното решение.
Правилна е преценката на решаващият съд, че оспореното решение, взето на основание чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, е акт на разпореждане с общинско имущество, поради което, подлежи на оспорване. Не се споделят доводите на касационния жалбоподател, че оспореното решение има характер на процедурен акт и е част от производството по възстановяване на земеделска земя в стари реални или възстановими граници. Крайния акт, с който приключва реституционната процедура се постановява от съответната общинска служба по земеделие, но за възстановяване на земеделски земи в хипотезата на чл. 47ж от ППЗСПЗЗ, съответния общински съвет упражнява самостоятелни властнически правомощия за предоставяне на имоти, в изпълнение на задължението си по §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн.Дв бр.62/2010г. Този извод следва и от систематическото тълкуване на чл.45ж от ППЗСПЗЗ. В ал.2 е предвидено, че решението на общинския съвет се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а ал.3 изрично предвижда, че окончателното решение за възстановяване на земеделската земя се постановява в 14-дневен срок от влизане в сила на решението на общинския съвет. При тази изрична нормативна регламентация несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното оспорване на решението на общинския съвет, взето в изпълнение на задълженията му по чл.45ж от ППЗСПЗЗ.
В съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. Дв бр.62/2010г. общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
Предвид материалните предпоставки за постановяване на акт за предоставяне на общински имот, правилен е извода на решаващия съд, че постановеното решение не е мотивирано, което съставлява съществено нарушение на изискването за форма по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Фактическите основания за постановяване на оспореното решение не са изложени в решението, а не могат да се изведат и от писмени доказателства, приложени по преписката. Както в искането на общинската служба по земеделие, така и в предложението на кмета на общината не са представени писмени доказателства, които да удостоверяват наличие на предпоставките за постановяване на решение за предоставяне на общински имот.
Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че с постановеното решение на общинския съвет не се извършва акт на разпореждане с недвижим имот общинска собственост. В случая безспорно се касае за недопустимо разпореждане с имот, публична общинска собственост - имоти № 101001 и № 102001. Следва да се отбележи, че правните изводи на съда за извършване на недопустимо разпореждане с имот публична собственост касаят имот № 010926 от който е образуван имот № 102001 и тези изводи са направени след правилно преценка на представените по делото доказателства – приложения акт за публична общинска собственост № 2875.
Правилно е решението на административния съд и в частта, с която е обявена нищожност на решение № 465 от 26.09.2014г. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА актът, върнат за ново обсъждане, се приема повторно с мнозинството, определено в закон, но с не по-малко от повече от половината от общия брой на общинските съветници. В случая след връщане на решението за ново обсъждане, общинския съвет е постановил решение, с което „не отменя” решение № 411 от 29.08.2014г. Правна последица от така постановеното решение е потвърждаване на върнатия за ново обсъждане акт, тъй като съгласно чл.45, ал.9 от ЗМСМА след връщане на акта за ново обсъждане общинския съвет може да отмени, да измени или да приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт. В рамките на така разписаните правомощия правилен е извода на решаващият съд, че решението, с което не се отменя върнатия за ново обсъждане акт, попада в хипотезата на потвърждаване на акта, поради което за приемане на това решение е било необходимо предвиденото мнозинство – повече от половината от общия брой на общинските съветници. В случая решението е прието без да е налице необходимото мнозинство, поради което липсва надлежно формирана воля на колективния административен орган. Допуснатия съществен порок при вземане на решението правилно е преценен от решаващия съд като основание за обявяване на нищожност на оспорения акт.
С оглед на изложеното обжалваното решение не страда от пороците твърдяни с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2047 от 17.12.2014г., постановено от Административен съд Благоевград по адм. дело № 727/2014 г. Решението е окончателн о. Особено мнение: