С решение № 779 от 15.05.2017г., постановено по адм. д. № 1435/14г. Административен съд – Пловдив, II отделение, 7 състав е отменил ревизионен акт № 261305104/30.12.2013г., издаден от П. Д. С. на длъжност началник сектор „Ревизии” възложил ревизията и А. Н. Б., главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. П., ръководител на ревизията, потвърден с решение № 329/11.04.2014г. на директора на Д "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която на [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] са определени допълнителни задължения за периода: 01.01.2009г. до 14.02.2011г. включително: вноски за ДОО в размер на общо 19 727,46 лева и лихви 13 049,16 лева; за ДЗПО – УПФ в размер на общо 587,44 лева и лихви 389,52лева; вноски за ЗО в размер на общо 7 488,65 лева и лихви 2 869,15 лева и за фонд „ГВРС” в размер на общо 93,54 лева и лихви 61,67 лева Съдът е отхвърлил жалбата на [фирма] в останалата й част и е осъдил Д "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП да заплатят разноски в размер на 440,53 лева съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.
Срещу така постановеното решение, в частта в която жалбата на дружеството е отхвърлена, относно вменените задължения по КСО, ДЗПО и ЗЗО за периода 15.02.2011г. до 31.12.2012г. главница и лихви, е подадена касационна жалба от [фирма], чрез адвокат Н. А.. В жалбата се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд в посочената част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, както и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му отхвърлителна част и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени обжалвания РА и в тази му част или алтернативно да върне делото на първоинстанционния съд за ново произнасяне от друг състав. Претендира се присъждане на разноски.
Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" -гр. П. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсуско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна.
С решението си Пловдивския административен съд е отменил РА № 261305104/30.12.2013г., издаден от П. Д. С. на длъжност началник сектор „Ревизии” възложил ревизията и А. Н. Б., главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. П., ръководител на ревизията, потвърден с решение № 329/11.04.2014г. на директора на Д "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която на [фирма] са определени допълнителни задължения за периода: 01.01.2009г. до 14.02.2011г. включително: вноски за ДОО в размер на общо 19 727,46 лева и лихви 13 049,16 лева; за ДЗПО – УПФ в размер на общо 587,44 лева и лихви 389,52лева; вноски за ЗО в размер на общо 7 488,65 лева и лихви 2 869,15 лева и за фонд „ГВРС” в размер на общо 93,54 лева и лихви 61,67 лева, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. В отменителната му част като необжалвано решението на административния съд е влязо в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Първоинстанционният съд е възпроизвел в мотивите на решението установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, начина за определяне на данъчната основа при условията на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс, съответно определяне на основание чл. 124а от ДОПК на задълженията на дружеството за вноски за ДОО, НЗОК, ДЗПО – УПФ и фонд ГВРС на работниците и служителите за периода 01.12.2007г. – 31.12.2012г. Прието е, че ревизионното производство е проведено при липсата на съществени нарушения на административно-производствените правила, ревизионният акт е издаден компетентен орган и притежава съответните реквизити. Съдът е обсъдил приложимите разпоредби на чл. 122 – 124 ДОПК, които регламентират особени правила за извършване на данъчни ревизии. Посочено е, че търговското дружество е извършвало частна охранителна дейност без използване на технически системи за сигурност с код НКИД 8010. Административния съд е възприел за правилен подхода на приходната администрация за преминаване на ревизията по особения ред на чл. 122. Съпоставени са данните, съдържащи се в приобщените в хода на ревизионното производство писмени доказателства – декларации от работници и служители в дружеството през процесния ревизиран период с данните, съдържащи се в официалните документи, също събрани в хода на ревизионното производства – разчетно-платежни ведомости, трудови договори, подавани декларации обр. 1 и обр. 6. Изведен е извода, че наетите в дружеството лица в сектор охранителна дейност са работили на 8 часов работен ден, включително и в празнични и почивни дни, при положение, че в сключените трудови договори е договорен 4 часов работен ден. 4 часов работен ден е бил отразен в счетоводството на дружеството и разчетно-платежните ведомости, и тези данни са били надлежно декларирани от дружеството пред ТД на НАП в подадените декларации обр.1 и 6, и въз основа на тях, същото е начислявало и внасяло данъци и осигурителни вноски на работниците и на служителите в по-нисък размер. С оглед това обстоятелство, решаващият състав е възприел за правилен и максимално обективен подхода на ревизиращите за определяне на облагаемата основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Административния съд е посочил, че задълженото лице не е представило годни доказателства, с които да опровергае по несъмнен начин истинността на установените фактически констатации на ревизиращите и определянето на облагаемата основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК е в резултат на неправомерното поведение на задълженото лице. Разделяйки спорното от безспорното решаващият състав е определил спорът между страните, който според съда се свежда до наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК за определяне на облагаемата основа по особения ред, предвиден в разпоредбата на чл. 122 от ДОПК. В обжалваното решение много подробно са обсъдени събраните в хода на ревизията и приобщените доказателства - декларации от работници и служители в дружеството през ревизирания период Н. Д. К., Щ. Л. В., Г. С. Г., Д. Я. Д., Т. Д. Т., А. Л. Ч., Т. Д. Р., Ч. Г. О.. Подробно са коментирани приобщените протоколи - № 1308898/05.04.2013г. и № 1313223/30.09.2013г. от извършените проверки от Д”ИТ” – Хасково и ТП на НОИ – Хасково, според констатациите на които от работниците и служителите бил полаган нощен труд, както и извънреден такъв. Съдът е посочил още, че приобщените протоколи, декларациите и писмените обяснения на третите лица са годни доказателствени средства, визирани в ДОПК, приобщени по надлежния ред и следва да бъдат ценени заедно със всички събрани доказателства по делото. Административния съд е коментирал още, че в голяма част от обясненията на работниците се твърди, че същите са работили по график предоставен им от управителя, по 12 часа, по 24 часа, нощем и са почивали след това и като се има предвид обстоятелството, че някои от тях вече не са на работа в това дружество, твърденията им са възприети за верни и отговарящи на истината.
На отделен ред в обжалвания съдебен акт решаващия състав е изложил правните си изводи по назначените и приети, без възражения от страните основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, които съдът е кредитирал, като коректни и безпристрастно изготвени. Посочено е, че същите не опровергават установените фактически констатации на РА, нещо повече в допълнителната експертиза, експертът е категоричен, че получените отрицатели разлики между необходимия персонал и наличния средносписъчен състав, представлява изчислен недостиг на персонал за извършване на договорената охрана при условията в тях. Админситративния съд е обсъдил непредставянето на графици за работа и формуляри за отчитане на сумарното работно време, като е прието, че това е индиция за укриване на документи, тъй като такива графици съществуват според обясненията на третите лица.
Първоинстанционният съд е приел, че констатациите на органите по приходите за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК са обосновани и в съответствие на материалния закон и е преминал към обсъждане на наличието на предпоставките на чл. 124а от ДОПК за определяне на задълженията за задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО, НЗОК, ДЗПО – УПФ и за фонд ГВРС за работниците и служителите за процесния период 01.12.2007г. – 31.12.2012г. на дружеството в качеството му на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО. Прието е, че нормата на чл. 124а ДОПК е материално-правна и тъй като законодателят не й е предал обратно действие, същата не може да служи като основание за определяне на данъчни задължения за осигурителни периоди преди влизането й в сила. Съдът е отменил РА на това основание, в частта, относно установените ЗОВ за осигурител, определени при условията на чл. 124а ДОПК за периода преди 15.02.2011г., този извод е мотивирал и с ТР № 1 от 18.05.2015г. на ОСК на ВАС на РБ. Административния съд е констатирал, че жалбоподателят не е опровергал установените с РА задължения за внасяне на задължителни осигурителни вноски след 14.02.2011г. и при определяне на същите ревизиращите правилно са съобразили разпоредбите на КСО, ЗЗО и ЗГВРС, в подкрепа на което според съда е и ССчЕ.
Решението на Административен съд – гр. П. в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба на [фирма] се правят оплаквания относно наличието на основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК и по – конкретно, че при проверките извършени от Д„ИТ” – Хасково по искане на бивши работници през 2011г. и 2012г., не са били установени нарушения на трудовото законодателство. Твърди, че графиците за работното време са били представени при проверките на дружеството през 2012г. и 2013г. и да се изискват наново в ревизията при положение, че са налични в НАП, е недопустимо. Жалбоподателят смята, че неправилно административния съд е дал вяра на събраните писмени обяснения и същите не касаят изцяло периода 2011г. и 2012г. Наведени са доводи, че административния съд е направил необоснован анализ на събраните доказателства към периода 2011г. и 2012г.
По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното:
По делото няма спор, че през процесния период ревизираното дружество извършва по занятие охранителна дейност по ЗЧОД, като за целта има сключени трудови договори с физически лица за четиричасов работен ден. Спорният въпрос между страните се свежда до това, налице ли е хипотеза по чл.122,ал.1,т.5 ДОПК – документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване, която обосновава провеждане провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, в това число и начин на определяне на данъчна основа при условията на чл.122,ал.2 ДОПК, Даденият положителен отговор на спорния въпрос, в това число и изводите, че задълженото лице не е опровергало констатациите на ревизиращите органи относно начина на определяне на задълженията за осигурителни вноски, е логически обоснован на фактите по делото и при спазване на материалния закон. На практика основните оплаквания на касатора за неправилност на съдебния акт са обосновани с това, че съдът неправилно е кредитирал дадени обяснения в хода на ревизията от страна на бивши работници на дружеството, без да съобрази, че те не са били вече на работа за времето от 14.02.2011г. до 31.12.2012г.; че не съобразени протоколи от проверки на Инспекцията по труда -гр. Х., при което след 2010г. не са установени нарушения на трудовото законодателство, а приемайки друго, приходната администрация е иззела функции на друг държавен орган; че непредставянето на графиците за дежурство на охранителите на дружеството неправилно е квалифицирано като обстоятелството по чл.122,ал.1,т.5 ДОПК, без да бъде съобразено, че тези графици са били предоставени на приходните органи при предходни проверки през 2012г. и 2013г. и са приобщени към ревизията по предвидения в ДОПК ред.
Така направените оплаквания не могат да бъдат споделени.