Производство по реда на 323, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/ във връзка с глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Главния прокурор на Р. Б чрез процесуален представител юрисконсулт против решение по протокол № 16, т. 2 от 19.04.2017г. на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет /ВСС/. С него Прокурорска колегия/ПК/ на ВСС: "НЕ НАЛАГА наказание на Т. П. Т. - следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура [населено място]." От съдържанието на жалбата се извеждат основания за отмяна на решението нарушение на материалноправни разпоредби и нарушение на административнопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне.

Ответникът, Прокурорска колегия на ВСС чрез процесуален представител юрисконсулт Л. взема становище за недопустимост на жалбата, съгласно Тълкувателно решение № 7/2017г. на Върховен административен съд по тълкувателно дело № 7/2015г., алтернативно за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна, Т. П. Т. чрез адвокат Х. взема становище за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВСС Прокурорска колегия е образувано по предложение на Главния прокурор на Р. Б за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Т. П. Т. - следовател в Следствения отдел при Окръжна прокуратура [населено място]. Поддържа се в предложението, че Т. е извършил нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ с действия включително нарушаващи Кодекса за етичното поведение на българските магистрати/КЕПБМ/, които накърняват престижа на съдебната власт. От фактическа страна се твърди, че посещение на следоветел Т. на игрална зала "Т." в [населено място] и използване на монтираните в нея съоръжения игрални автомати за хазартни игри в почивката и част от работното време е станало достояние на обслужващия персонал, посетителите и на част от личния състав на ОДМВР [населено място] по повод провеждано разследване и тези действия представляват нарушения на принципа за почтеност и благоприличе, регламентирани в чл. 5.3 и чл. 5.6 от КЕПБМ. На второ място се твърди в предложението, че има нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ - системно неспазване на работното време изразяващо се в това, че в периода 6.10.2016г.-7.11.2016г. следовател Т. не е изпълнявал задълженията си в съответствие с регламентираното работно време. По образуваното дисциплинарно дело дисциплинарният състав е постановил решение с което е предложил на ВСС СК да не налага наказание. Мотивите са, че доказателствата - записи от игрален дом са недостоверни и дисциплинарно привлеченият не е нарушил престижа на съдебната власт с няколко посещения в игрална зала и то в обедната почивка и няколко минути след нея. На следващо място е посочено, че дисциплинарно привлеченият има хронично заболяване, а и малолетният му син се нуждаел от лечение и специални грижи, което е налагало отсъствия със съгласие на прекия ръководител или платен отпуск. На следващо място е прието от дисциплинарният състав, че характерът на труда на следователя не е свързан задължително с работно място в точно определено работно време и за 22 години работа в Следствието не е наказван, има положителни резултати и на последното му атестиране през 2016г. оценката ме е много добра и му е даден и ранг "следовател НСлС". Тези мотиви на дисциплинарния състав са възприети от членовете на Прокурорската колегия на ВСС гласувала обжалваното решение. Така постановеното решение е законосъобразно.

Предложението за налагане на дисцпилнирано наказание за извършено дисциплинарно нарушение правилно е прието за неоснователно. Описаните действия, послужили като фактическо основание за поддържане на предложението са несъставомерни на административни нарушения. Преценката на професионалното поведение на магистрата по време на извършване на служебните му задължения не предполага и не съдържа в себе си еталонно поведение спрямо което в останалата част извън него поведението да е винаги укоримо до степен на извършване на нарушение. Преценката съгласно КЕПБМ е за цялостното поведение само тогава когато е извън общоприети норми стандарти за професията и то когато е свързано с отражение върху престижа на съдебната власт. Сочените конкретни действия в предложението за наказание правилно са приети за недостатъчно фактическо формулиране на обвинението в извършване на дисциплинарно нарушение както от обективна така и от субективна страна. Конкретните действия не сочат на укоримо поведение в житейски и професионален аспект, още по малко обуславят на фактически състав на дисциплинарно нарушение. Спазването на работно време и място е относително като се отчита характерът на работа и времето за извършване, както и останалите особености на изпълнение на служебните задължения, като в конкретния случай не може да се приеме, че има нарушение, съставляващо дисциплинарно нарушение.

При извършените констатации от фактическа и правна страна административния орган е взел законосъобарзно решение при отсъствние на пороци, съставляващи основания за отмяната му.

Доводите за недопустимост на жалбата са неоснователни. Тълкувателно решение № 7/2017г. по тълкувателно дело № 7/2015г. постановява, че Върховният административен съд няма правомощието след отмяна на решението на Висшия съдебен съвет, с което е наложено дисциплинарно наказание да върне преписката на органа за ново произнасяне, но не е постановил забрана да върне делото ново произнасяне, когато с решението на ВСС не е наложено наказание. В този случай съдът разполага с правомощието да върне делото на органа за ново произнасяне, включително с налагане на наказание, което обуславя правен интерес за вносителя на предложението да оспори решението както е в настоящият случай.

Воден от горното и на основание чл. 323, ал. 3 ЗСВ Върховен административен съд шесто отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Главния прокурор на Р. Б против решение по протокол № 16, т. 2 от 19.04.2017г. на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет /ВСС/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Петчленен състав на Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.