Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М. Д. И. от [населено място], подадена срещу заповед рег. № 8121к-1143/29.03.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 164, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), поради установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността, е преназначен от длъжността началник I степен на Гранично полицейско управление - [населено място] към Регионална дирекция "Гранична полиция" - [населено място] при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР на ръководна длъжност началник II степен на Гранично полицейско управление - [населено място] към Регионална дирекция "Гранична полиция" - [населено място] при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразно издадена по съображения, изложени в жалбата и в писмени бележки.
Ответникът счита жалбата за неоснователна. Също представя писмени бележки с доводи в подкрепа на становището си.
Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Редът и начинът на оценяване на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР е определен в Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. (Обн. ДВ, бр. 21.04.2015 г.).
В случая по предложение рег. № 3282р-14132/08.07.2015 г. на директора на дирекция "Човешки ресурси", съдържащо информация за констатирани слабости при извършени проверки, които са свързани с общото и непосредствено ръководство на ГПУ - [населено място], министърът на вътрешните работи е издал заповед рег. № 8121з-841/16.07.2015 година. Със същата, на основание чл. 6 от приложимата наредба, министърът е определил комисия от три длъжностни лица, с която заповед служителят се е запознал се е запознал срещу подпис на 10.08.2015 година. Целта на тази оценка е установяване съответствието на изпълнението на длъжността с изискванията на длъжностната характеристика.
След приключване на работата си комисията е изготвила карта за оценка на изпълнението на длъжността рег. № 4070р-6920/11.08.2015 г., с крайна оценка 11 точки, като периодът за оценяване (от 26.05.2014 г. до 10.08.2015 г.) съответства на чл. 7 от наредбата.
Съгласно чл. 14 от същата, при получена крайна оценка от 7 до 12 точки включително, са налице незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността, което е основание за преназначаване на служителя на друга длъжност по реда на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. След запознаването си с картата за оценка жалбоподателят е упражнил правото си по чл. 16 от наредбата и е подал писмено възражение до министъра на вътрешните работи, чрез председателя на комисията. Съдържанието на същото е обсъдено от оценяващата комисия и в становище рег. № 3252р-52/04.01.2016 г. тя е изложила мотивите си за поставените от нея оценки по оспорените от И. показатели. Това становище за неоснователност на оспорването е утвърдено от министъра, с което той съгласно чл. 19 е потвърдил направената оценка.
Съдът счита, че извън неговата компетентност е да извършва преценка за правилността на поставената оценка по преобладаващата част от нормативно предвидените показатели и тя може да бъде контролирана единствено от органа по назначаването. Затова по аргумент от текста на чл. 16 от приложимата наредба, съдебният контрол е допустим само относно спазването на нормативноустановената процедура по оценяването. Поради това оплакванията на жалбоподателя за неправилно, неточно и субективно оценяване не могат да бъдат обсъждани от съда, тъй като той няма правомощия да преценява правилността на действията и актовете на административните органи, т. е. тяхната целесъобразност, а осъществява контрол само върху законосъобразността им.
Следователно, за да са налице материалноправните предпоставки на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, следва да бъде установено спазена ли е процедурата по преназначаване, регламентирана в издадената на основание ал. 6 от цитираната правна норма Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 60 от 22.07.2014 г., в сила от същата дата).
По делото основното възражение на жалбоподателя е, че не са му били предложени други подходящи за заемане свободни длъжности, едната от които е в структурата на ГПУ - [населено място] и другата е в структурата на РД "ГП" - [населено място], като се позовава на изслушаната съдебно - кадрова експертиза. Освен това според заключението е установено и наличието на други две свободни длъжности, съответно в ГПУ - [населено място] и ГПУ - [населено място] към РД "ГП" - [населено място]. Вместо това е преназначен на 450 км разстояние, което създава много затруднения за него и семейството му. Затова първоначално е приел да заеме новата длъжност, но впоследствие е отказал да подпише акт за встъпване предвид обжалването на административния акт, за което по делото са представени съответно протокол от 14.03.2016 г. и протокол от 11.05.2016 година.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба за преназначаване, когато в същата структура няма друга длъжност, ръководителят изисква информация от другите структури на МВР за наличието на такава вакантна длъжност.
В случая от заключението на вещото лице, неоспорено от страните, се установява, че към 23.03.2016 г., т. е. преди издаването на процесната заповед, в структурата на РД "ГП" - [населено място] са били вакантни длъжностите за началник II степен ГПУ - [населено място] и заместник-началник II степен ГПУ [населено място], а в структурата на РД "ГП" - [населено място] са били вакантни началник II степен ГПУ [населено място] и началник II степен [населено място], които според експертизата са ръководни съгласно класификатора и са били подходящи за заемане от И..
Съдът споделя становището на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи, че изискването на чл. 7, ал. 2 от наредбата има предвид наличие на свободни подходящи длъжности в структурата на цялата ГД "ГП" - МВР и че отделните регионални дирекции представляват нейни структурни звена. Вярно е също, че изискване за органа да предложи на служител, получил незадоволителна оценка за изпълнение на длъжността, всички свободни подходящи длъжности в поделенията на ГД "ГП" в страната, не съществува, както и право на избор от негова страна нормативната уредба не въвежда. В случая обаче е безспорно нарушен чл. 6, ал. 2 от АПК, който регламентира принципа на съразмерност при упражняване правомощията на административните органи, а именно - по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Съгласно цитираната разпоредба административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В конкретния спор се установи, че са налице предпоставките за преназначаване на жалбоподателя в хипотезата на чл. 164, ал. 3, т. 1 от АПК при получена от него оценка 11 точки. Дори и при отчитане на обстоятелството, че е отменено от съда наложеното му на 30.06.2015 г. наказание "порицание", то броят на точките става 12, при което отново е приложима разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 година.
Същевременно обаче при налични вакантни и подходящи за заемане длъжности в региона, където той живее, същият е преназначен и то безсрочно в другия край на страната с всички негативни последици за него и семейството му,
При така събраните доказателства съдебният състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, но при несъответствие с целта на закона отм. енително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Поради това жалбата се явява основателна и заповедта подлежи на отмяна като незаконосъобразна.
При този изход на делото следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на част от направените разноски. МВР ще следва да се осъди да му заплати сумата 10 лева - внесена държавна такса и 250 лева - заплатено възнаграждение на вещото лице или общо сумата 260 лева. Неоснователно е искането за заплащане на адвокатския хонорар, договорен в размер на 700 лева, предвид липсата на вписване за начина, по който е внесена сумата - в брой или по банков път, видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие № 518852, приложен на л. 20 от делото. Този извод на съдебния състав е в съответствие с т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, поради което обсъждането на възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението е безпредметно.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед рег. № 8121к-1143/29.03.2016 г. на министъра на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на М. Д. И. сумата 260 (двеста и шестдесет) лева разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му.