Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2688 от 06.03.2017 г. по адм. д. № 8226/2015 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против заповед № РД-358/ 26.05.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл.59, ал.1, т.3 от ЗУО е наредено да заплати продуктова такса в размер на 645 612 лв. поради неизпълнение на целите по чл. 8, ал. 3 във връзка с пар.4, ал.1, т.2 от ПЗР от Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства.
Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Неправилно съдът приел, че разрешението № 00п-62-00/04 08 2010 г., издадено от министъра на околната среда и водите за извършване на дейности като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/, което е притежавал, е действало до посочения в него срок на действие до 31.12.2014 г. По искането за преиздаване на посоченото разрешително е последвал отказ, който е отменен с решение на ВАС и в хода на съдебното производство с определение N° 12895 от 07.10.2013 г. по адм. дело № 3509/2013 г. на ВАС е спряно предварителното изпълнение на отказа, с оглед възможността да настъпят имуществени вреди. Съдът не отчел факта, че Министерството на околната среда и водите не е изпълнило посоченото определение, което станало непреодолима пречка за изпълнение на целите като организация по оползотворяване. От момента на издаване на отказа жалбоподателят бил напълно възпрепятстван да извършва своята дейност, следователно и да изпълни целите си, което означава, че разрешението не е имало срок на действие до 31.12.2014 г., а само до 05.02.2013 г. Министерството на околната среда и водите не оповестило данните на дружеството на електронната си страница в списъка на организации с издадени разрешения, поради което дружеството фактически е лишено от правото да извършва дейност, въпреки наличието на съдебен акт и разпоредбата на ЗУО (§8, ал. 1 от ПЗР ), които го оправомощават да извършва законно стопанска дейност на базата на валидно разрешение. Чрез поставяне на идентификационните данни на дружеството на посочената страница е възможно служителите в КАТ-„Пътна полиция" и лицата закупуващи продуктова такса да знаят, че дружеството има разрешение. МОСВ не изпратило и уведомителни писма до КАТ-„Пътна полиция", че дружеството може да продължи да извършва дейността си до 31.12.2014 г. съгласно посоченото съдебно определение. След като не са предприети тези действия от страна на административния орган, дружеството е било в обективна невъзможност да издава удостоверения за платени продуктови такси, защото след датата на отказа за издаване на ново разрешение и сваляне на идентификационните данни на дружеството от електронната страница на министерството, службите по регистрация на МПС в КАТ - „Пътна полиция" в страната отказват да регистрират МПС на база предоставени удостоверения за платени екотакси от организации, различни от посочените в графа "Организации с издадени разрешения", за този период дружеството фигурира в графа „Дружества на които е отказано издаване на разрешение". С оглед на това дружеството спазвайки изискванията на закона преустановило дейността си, информирало за това подизпълнителите си, спряло продажбата на продуктови такси, сторнирало и тези продадени за периода след датата на отказа, като уведомило за това съответните държавни органи. Сочи, че МОСВ на електронната си страница е оповестило решение № 11159/30.07.2013 г. по адм. дело № 3509/2013 г., но не оповестило, че с определение на петчленен състав е оставено в сила. Тези административни пречки продължили до издаването на решение № ООп-ИУМПС-16-00/22.04.2014 г., с което отново е отказано издаване на ново разрешение на дружеството като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превози средства / ИУМПС/.
Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че съдът правилно е приел, че разрешението издадено през 2010 г., със срок на действие 31.12.2014 г., е действало през 2013 г. Оповестяването на данните на дружеството на интернет страницата на Министерство на околната среда и водите няма отношение към срока на действие на разрешението за извършване на дейност като организация по оползотворяване на ИУМПС. Жалбоподателят не е бил възпрепятстван да сключва договори с подизпълнители за събиране, разкомплектоване, транспортиране, предаване за рециклиране и оползотворяване на отпадъците от ИУМПС.
Сочи, че това е видно от информацията в представения от дружеството в съответствие с чл. 34, ал. 1 от Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства одиторски доклад за отчетната 2013 г. с фактически констатации във връзка с изпълнение на задълженията му за събиране, повторно използване, оползотворяване и рециклиране на отпадъци от ИУМПС. Видно от т. 1.1 от доклада на жалбоподателя са издадени фактури от дружества подизпълнители за събиране, временно съхранение, разкомплектоване и предаване на отпадъци от ИУМПС на дружества преработватели. Предоставени са и приемо-предавателни протоколи и кантарни бележки, удостоверяващи количествата отпадъци от ИУМПС, предадени от дружествата, специализирани в събиране и разкомплектоване на ИУМПС на преработватели от името и за сметка на жалбоподателя. Приложение 1 към одиторския доклад съдържа списък на първични счетоводни документи.
Според констатациите в доклада, основни подизпълнители на [фирма]
през 2013 г., които извършват дейностите по събиране, разкомплектоване, временно съхраняване и предаване за повторно използване, оползотворяване и / или рециклиране на отпадъците от ИУМПС, с които дружеството има сключени договори, са [фирма], [фирма] и [фирма].
По аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Наредбата, членове на организацията са лицата, които пускат на пазара МПС и са сключили договор с нея. Видно от констатациите в доклада, одиторът е прегледал договорите, сключени между жалбоподателя и неговите членове за количествата (в тонове) на МПС, които са пуснали на пазара, за които е заплатено възнаграждение през 2013 г. От констатациите в доклада се установява, че възнаграждението, заплащано на [фирма] от членовете му, е начислено през 2013 г. в счетоводните книги на дружеството.
Според доклада с фактически констатации, количеството пуснати на пазара през отчетната 2013 г. МПС от членовете на [фирма] е 1100 броя. Към доклада са приложени издадени от дружеството 978 броя удостоверения за заплатено към него възнаграждение за МПС. От писма вх. № 26-00-595 / 14.01.2014 г. и вх. № 26-00-595 / 23.01.2015 г. от МВР, както и от доклада от комисия по заповед № РД-369 / 15.05.2014 г. на министъра на околната среда и водите е установено, че през отчетната 2013 г. са регистрирани 4422 броя МПС от органите на МВР въз основа на удостоверения за заплатена продуктова такса на [фирма]. Следователно, действително реално пуснатите на пазара МПС от членовете на жалбоподателя през отчетната 2013 г. са 4422 броя. Такъв е броят на МПС, които са регистрирани от органите на МВР и след чиято употреба ще се образуват отпадъци от ИУМПС, които потенциално могат да оказват вредно въздействие върху околната среда, за които следва да отговаря [фирма] по силата на чл. 14, ал. 1 от ЗУО. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът е посочил, че е спорно дали жалбоподателят е имал право и е осъществявал дейност като организация по оползотворяване на отпадъците за цялата 2013 г. или релевантния период е от 1.01.2013 г. до 5.02.2013 г., когато е издаден отказ за издаване на разрешение, дали се дължи продуктова такса, т. е. изпълнени ли са целите и задачи за 2013 г. и правилно ли е определен размера на продуктовата такса.
Съдът е приел, че жалбоподателят има разрешение №ООп-62-00/ 4.08.2010 г., издадено от министъра на околната среда и водите за извършване на дейности като организация по оползотворяване на излезли от употреба МПС със срок на действие до 31.12.2014 г. Сезирал е административния орган със заявление в срока по пар. 8, ал.2 от ПЗР на ЗУО, съгласно който издадените преди влизане в сила на закона разрешителни запазват действието си до произнасяне на компетентния орган с разрешение. Отказът с решение № ООп-ИУМПС-5-00/ 5.02.2013 г. на МОСВ за издаване на ново разрешение на дружеството да извършва дейности като организация по оползотворяване е оспорено по реда на чл.145 от АПК и е бил предмет на съдебен контрол по адм. д.№ 3509/ 2013 г. по описа на ВАС, пето отделение. В хода на съдебното производство е поискано и с определение № 12895/ 7.10.2013 г. по адм. д.№ 3509/2013 г. е спряно предварителното изпълнение на отказа с мотиви за размера на имуществените вреди, които жалбоподателят понася от неблагоприятния административен акт, което определение влязло в сила като необжалвано. Със спиране изпълнението на оспорения отказ за 2013 г. приел, че всички дейности през календарната 2013 г. са извършени при наличие на разрешение със срок на действие до 31.12.2014 г.
Административният орган се позовал на справката, която е предоставена от "Пътна полиция"- МВР за броя на представените при регистрациите удостоверения от лица, които са членове на организацията по оползотворяване. Административният орган приел, че за да бъдат изпълнени целите от [фирма] за 2013 г. количеството събрани и разкомплектовани ИУМПС трябва да е 1004 броя, докато данните в доклада сочат за 420 бр. събрани ИУМПС от [фирма], [фирма] и [фирма], от които 250 бр. от [фирма]. В чл. 8, ал.2 и пар.4, ал.1, т. 2 от ПЗР на Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства постигането на целите са обвързани с процент от теглото на всяко ИУМПС, а не според бройката, но в същото време чл. 8, ал. 4 от Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства посочва, че количеството, бройките ИУМПС, които са необходими за да бъдат постигнати целите по ал. 2 относно нивото на повторна употреба и оползотворяване и повторна употреба и рециклиране се изчислява по специален алгоритъм, формула в Приложение №2. Следователно на нормативно ниво е уреден начина на определяне на бройката ИУМПС, въз основа на която могат да бъдат постигнати целите по чл. 8, ал.2 от Наредбата. В случая тази бройка не е достигната, представлява по-малко от 50 % от необходимите 1004 бр. ИУМПС, поради което изводите в административния акт за непостигнати цели за 2013 г. са обосновани и правилни.
Размерът е изчислен по чл.4, ал. 7 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, т. е. като дължим пълен размер на продуктовата такса за цялото количество пуснати на пазара МПС за 2013 г. или за 4422 бр. Поради непредставена информация от задълженото лице за годината на производство на пуснатите на пазара МПС, административният орган е определил размера на продуктовата такса като е взел предвид минимален размер на таксата за МПС по 146 лв. по Приложение №2 към чл.1, ал.5, т.2 от същата Наредба.
Въз връзка с тези констатации и определянето на размера на продуктовата такса няма възражения в касационната жалба. Решението е правилно.
Неоснователен е доводът за намален срок за изпълнение на целите до 05.02.2013 г., поради неизпълнение от страна на административния орган да оповести на страницата си данните на касатора в списък на организациите с издадени разрешения и да изпрати уведомителни писма до КАТ „Пътна полиция“, че [фирма] продължава дейността си. С разпоредбата на чл. 77, ал. 2 от ЗУО е допуснато предварително изпълнение на решението за отказ да се получи разрешение по чл. 67 от действащия ЗУО. Спирането от съда на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение не е обвързано с осъществяване на обстоятелства по чл. 76, ал. 2 (чл. 92, ал. 2) от ЗУО. Съгласно § 8, ал.1 от ПЗР на ЗУО организациите по оползотворяване на отпадъци, получили разрешения до влизането в сила на закона, привеждат дейността си в съответствие с изискванията му и подават заявление по чл. 81, ал. 2 за издаване на ново разрешение в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. Издадените преди влизането в сила на закона разрешения запазват действието си до произнасяне на компетентния орган с решение.
Следователно, разрешение № ООп-62-00/04.08.2010 г., издадено на основание чл. 62 от ЗУО отм. , ДВ, бр. 53/13.07.2012 г.) запазва действието си до произнасяне на компетентния орган. В случая предварителното изпълнение на административния акт за отказ от 05.02.2013 г., допуснато по силата на закона, е спряно от съда, поради което не е произвело действие. Правилно е прието, че периодът, в който дружеството е извършвало дейност и за който дължи продуктова такса за непостигнати цели включва 2013 г. Оповестяването чрез интернет страницата и по друг подходящ начин обществеността за всяко издадено разрешение, както и за направените изменения и/или допълнения на издадените разрешения няма конститутивно значение за определяне на релевантния период на действие на разрешението, не е елемент от фактическия състав на действие на разрешението и има информативен характер.
Правилно съдът е приел, че за процесният период 2013 г. жалбоподателят е имал разрешение за дейности по оползатворяване и че е действало разрешението от 04.08.2010 г., издадено за срок до 31.12.2014 г. С решение № 11159 от 30.07.2013 г. по адм. д. № 3509/2013 г. на ВАС, оставено в сила с решение № 156 от 08.01.2014 г. по адм. д. № 14789/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е отменено решение № ООп - ИУМПС-5-00/05.02.2013 г. на министъра за отказ за издаване на ново разрешение е преписката е върната за ново произнасяне. Със същото решение на петчленния състав е оставено в сила и определение № 12895 от 07.10.2013 г. за спиране на допуснатото предварително изпълнение на решение № ООп - ИУМПС-5-00/05.02.2013 г. След като с влязъл в сила съдебен акт е спряно отм. о/ допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на отказа следва да се приеме, че този отказ не е действал за процесния период от момента на постановяването му. В писмо на МОСВ до [фирма] № Ж-46/20.03.2014 г. също е посочено, че към момента [фирма] притежава валидно разрешение за извършване на дейност като организациа по оползотворяване на ИУМПС, което съгласно разпоредбата на пар.8, ал.1 от ПЗР на ЗУО запазва действието си до произнасяне на министъра на околната среда и водите по подаденото от дружеството заявление.
Следователно в случая разрешението от 04.08.2010 г. е действало до постановяването на 22.04.2014 г. на втория отказ от административния орган за продължаване на разрешението, след връщане на преписката от съда. Съдът е отчел, че с влязло в сила съдебно определение е спряно предварителното изпълнение на първия постановен отказ за издаване на ново разрешителното и затова правилно е приел, че е продължило действието на разрешението от 04.08.2010 г., което е действало до втория последвал отказ на административния орган от 22.04.2014 г. Влязлото в сила определение на съда, с което е спряно предварителното изпълнение на административния акт за първия отказ има за последица продължаване действието на разрешителното от 04.08.2010 г. Липсата на оповестяване, на каквото се позовава жалбоподателя, не може да има за последица освобождаване от задължението за изпълнение на поставените цели, още повече, че както жалбоподателят сочи, съдебното определение, с което е спряно предварителното изпълнение на първият отказ за издаване на ново разрешително е било оповестено на страницата на МОСВ. От събраните доказателства е установено, че дружеството фактически и правно е извършвало дейността през 2013 г.
Установено е, че през отчетната 2013 г. са регистрирани 4422 броя МПС от органите на МВР въз основа на удостоверения за заплатена продуктова такса на [фирма], следователно не е било в невъзможност да издава удостоверения, поради което за същия период е следвало да постигне предвидените цели за оползотворяване.