Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област С. чрез процесуалния представител Г. П., срещу Решение № 8367 от 28.12.2016 г., постановено по адм. д. № 12318 по описа на Административен съд София - град за 2015 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Н. Н. Д., М. П. Д., Д. Н. Б. и А. Н. Д. е отменен мълчалив отказ на областния управител на област С. да се произнесе по Искане за изплащане на обезщетение по реда на чл. 39а от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС) с вх. № 94АА/16 от 20.03.2012 г. и молба вх. № към 94АА/16 12 от 30.11.2012 г. и административната преписка е изпратена на областния управител на област С. за ново произнасяне по това искане и посочената молба в 14-дневен срок от влизането му в сила, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в него.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК.

В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК – недопустимост, а при условията на евентуалност се твърди, че решението е постановено в противоречие на материалния закон (чл. 209, т. 3, предл. първо АПК). Според касатора неправилно съдът бил приложил ТР № 1/1997г. по тълк. д. № 11/1997г. на ОСГК на ВКС и неправилно не бил отчел, че към датата на постановяване на Решение № 172 от 26.03.2010г. на МС имотът не е реално възстановен на жалбоподателите, поради което на тях обезщетение не следва да се изплаща. Моли ВАС да отмени атакуваното съдебно решение и да постанови решение по същество, с което да отхвърли...