Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сграда [наименование], ет. 3 срещу решение № 400/12.01.2017г. на Върховен административен съд по адм. д. № 8135/2016г., в частта в която съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството срещу Акт №К-26-С-1 от 14.04.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 -2013 г.“ Релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Приема за неправилен извода на съда за групиране на нарушенията. Твърди, че финансова корекция следва да се определи за всяко от нарушенията, като се наложи такава за най-тежкото. Отрича компетентността на съда да редуцира размера на корекцията по единия от договорите, вместо да отмени акта на органа в тази част поради липса на най-тежкото нарушение, за което е наложена корекцията. Твърди, че при групиране на нарушенията, отпадането на едно от тях трябва да се отрази върху размера на корекцията. Съдът осъществявал единствено контрол за законосъобразност върху акта на органа, а не подменял волята му, като нямал компетентност за първи път да определи финансова корекция. В обжалвания административен акт липсвал отделен диспозитив за налагане на финансова корекция в размер на 10 % от одобрените разходи по договора по обособена позиция № 1, поради което и съдът нямал компетентността за първи път да я налага с решението си. Излага съображения за неправилност на съдебния акт досежно всяко от установените от първата инстанция нарушения. Твърди, че няма забрана стойността на изпълнените договори да се ползва като критерий за подбор за сходен опит. Отрича ограничителния характер на поставените изисквания всеки от артикулите да бъде произведен и окомплектован от един производител, както и изискването...