Производството е по реда на чл.33 - чл.40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл.131 - 132 от Данъчния процесуален кодекс отм. .

Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт С. Христозова - Малинова, действаща като процесуален представител на "Б. Л. ЛИЗИНГ" ООД - гр. С. срещу решението от 04.08.2004 г. на Софийски градски съд (СГС), АО, ІІІ състав, постановено по адм. д. №1510 по описа за 2002 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА №745/12.12.2001 г. на ДП "Оборище" при ТДД - гр. С., потвърден с решение №642/30.04.2002 г. на РДД - гр. С.. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл.218б, ал.1 б. "в" ГПК вр. с чл.11 ЗВАС, съставляващо неправилност на съдебното решение вследствие допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл.64 вр. с чл.55, ал.1 и ал.6 ЗДДС, без да ги съобрази с доказателствата по делото, установяващи подаването на СД и ДПр, начисляването на ДДС от доставчика "СУБАРУ БЪЛГАРИЯ" АД, макар и със закъснение, както и ефективното внасяне на дължимия от него данък в бюджета. Според касатора, на тези изводи водят ПИНП №0800/155/29.08.2001 г. на ДП "Люлин", заключението по счетоводната експертиза и доказателствата за наложеното административно наказание на доставчика. В жалбата се допълва, че съдът е бил длъжен на основание чл.128 ДПК отм. да обсъди всички писмени доказателства, включително противоречията в ПИНП.

Ответникът по жалбата - РДД - гр. С., редовно призован не е изразил становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съдът се е съобразил с доказателствата по делото и на основание чл.130 ДПК отм. e отказал правото на приспадане на данъчен кредит на друго основание.

Върховният административен съд, І отделение, преценявайки допустимостта на жалбата...