Производството е по реда на чл.33 - чл.40 във вр. с чл.5, т.4 от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. К., действащ като представител по пълномощие на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ) - гр. С. срещу решение №68/11.03.2005 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ - "ж" състав, постановено по адм. д. №4340 по описа за 2003 г. на този съд, с което е прогласена нищожността на основание чл.211к, ал.1 ЗМ вр. с чл.121, ал.6 ДПК отм. на решение № А - 67/19.01.2004 г. на директора на РМД - гр. С., потвърждаващо изцяло ППСПДВ № 245/01.09.2003 г. на началника на митница "Кулата" и в частта, с която е отхвърлена жалбата на АЕБТРИ срещу ППСПДВ №245/01.09.2003 г. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл.218б, ал.1 б."в" ГПК вр. с чл.11 ЗВАС, съставляващо неправилност на съдебното решение вследствие допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необосноваността му. Твърди се, че на основание чл.211и, ал.5 ЗМ директора на РМД е длъжен да издаде решение по жалбата, като разпоредбата на чл.126, ал.6 ДПК отм. е неприложима, тоест в противоречие със закона СГС е приел, че това решение е нищожно. Не ставало ясно от мотивите на съда дали е налице неприключен карнет или ТИР карнет, приключен чрез злоупотреба или измама. СГС не съобразил и нормата на чл.8, ал.7 от Митническата конвенция за международен превоз на товари под покритието на Карнети ТИР от 1975 г. (Конвенция ТИР), задължаваща компетентните органи да пристъпят към събиране на митните сборове в рамките на възможното първо от пряко дължащите ги. Касаторът допълва, че отговорността на АЕБТРИ предполага поредност при събирането на митните сборове и такси.

Ответникът по жалбата - началника на митница "Кулата" и заинтересованата страна - РДД - гр. С. не са изразили становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата, тъй като е налице нередовно приключване на митническия режим.

Върховният административен съд, І отделение, преценявайки допустимостта на жалбата и правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания, впредвид разпоредбата на чл.39 ЗВАС прие за установено следното:

Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, затова е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

С решение №68/11.03.2005 г. СГС, АО, ІІІ - "ж" състав, по адм. д. №4340/03 г. е прогласил нищожността на решение № А - 67/19.01.2004 г. на директора на РМД - гр. С., потвърждаващо изцяло ППСПДВ №245/01.09.2003 г. на началника на митница "Кулата" и е отхвърлил жалбата на АЕБТРИ срещу това постановление. За да постанови горното съдът е приел, че директорът на РМД - гр. С. не може да постановява решение след подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ, както и че процесният ТИР карнет ХТ33538756 е приключен в резултат на злоупотреба или измама по смисъла на чл.10, ал.2 КТИР. Съдът се е мотивирал в решението си с обстоятелството, че нормата на чл.8, ал.7 КТИР, уреждаща задължителната поредност при събирането на митните сборове и таксите не е нарушена, защото превозвачът и титуляр по карнета ЕТ "Буби - Л. А." е бил надлежно уведомен за това че трябва да заплати възникналото митническо задължение.

Обжалваното решение, като неправилно следва да се отмени на основание чл.40, ал.1 ЗВАС и да се постанови решение по същество, с което ВАС да отмени процесното ППСПДВ, поради следното:

Фактическата обстановка не е спорна между страните по делото. Установено е, че със заявка от 30.01.2002 г. "М. Б." ООД е заявило извършването от ЕТ "Буби - Л. А." на превоз от Гърция до митница "Илиенци", с получател гр. С. фирма "И. С.". Издадена е международна товарителница от 31.01.2002 г. за превоз на стоки, представляващи обувки и ролери. При последващата проверка и въз основа на писмо, изпратено от началника на митническо бюро "Илиенци" е доказано, че процесния ТИР карнет ХТ33538756 не е регистриран в бюрото, а под №814 е регистриран друг карнет, с друг титуляр, като отрязъците от карнетите са с фалшифициран подпис и печат. Това е наложило началника на митница "Кулата" да издаде ППСПДВ №245/01.09.2003 г., задължаващо ЕТ "Буби - Л. А." и АЕБТРИ да заплатят сумата в размер на 16 430 лв., представляваща мито, ДДС и лихви. АЕБТРИ е обжалвала постановлението по административен ред, като с решение № А - 67/19.01.2004 г. директорът на РМД - гр. С. е потвърдил постановлението. Решението на СГС в частта му, прогласяваща нищожността на решението на директора на РМД - гр. С. е неправилно, като постановено в нарушение на чл.211и, ал.5 ЗМ. Това е така, защото в разпоредбата на чл.211а ЗМ е посочено, че ППСПДВ представлява индивидуален административен акт, издаван от началника на митницата, а нормата на чл.211е ЗМ предвижда обжалването му пред горестоящия административен орган. В текста на чл.211и, ал.5 ЗМ е регламентирана възможността за съдебното обжалване на ППСПДВ. Анализът на тези норми налага извода, че индивидуалният административен акт е постановлението, а не решението на началника на РМД. В същият смисъл е т.11 от ППл ВС №4/1976 г., според което предмет на съдебното обжалване е първоначалния административен акт, щом не е бил отменен или изменен от горестоящия административен орган. Решението на началника на РМД не е от категорията на актовете, пораждащи права или задължения за субекта, дължащ мита, лихви и ДДС. Актът на горестоящия административен орган по предназначението си завършва фазата на административното обжалване, затова той не може да се контролира самостоятелно от съда, извън първоначалния административен акт - ППСПДВ.

Неоснователен е касационният довод, че от съдебното решение не ставало ясно дали съдът приема наличието на неприключен ТИР карнет или че той е приключен чрез злоупотреба или измама. Това е така защото в обжалваното решение изрично е посочено, че ТИР карнет ХТ33538756 е приключен в резултат на злоупотреба или измама, които правят приключването нередовно. Основателен е обаче доводът на АЕБТРИ, че ППСПДВ е издадено в нарушение на чл.8, т.7 КТИР. Издаването на постановлението срещу едноличния търговец и уведомяването на същият че трябва да заплати публични държавни вземания не са достатъчни за да се установи спазването на изискването за задължителната поредност при търсенето на отговорност от ЕТ "Буби - Л. А." и от АЕБТРИ. Както е указано и в ТР №3/2003 г. на ОС на ВАС, трябва да е налице изчерпване възможността за изпълнение касателно преките длъжници, за да може да се пристъпи към изпълнение срещу гарантиращата асоциация. По делото няма доказателства да са предприети принудителни действия от АДВ срещу едноличния търговец, както и че е невъзможно събирането на дължимите суми от него. Нарушението на разпоредбата на чл.8, ал.7 КТИР е основание за отмяна на обжалваното ППСПДВ. С оглед изхода на делото началникът на митница "Кулата" следва да бъде осъден да заплати на АЕБТРИ сумата в размер на 125 лв., представляваща разноски за двете инстанции.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл.40, ал.1 и ал.2 ЗВАС, Върховният административен съд, І отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

изцяло решение №68/11.03.2005 г., постановено по адм. д. №4340/2003 г. по описа на Софийски градски съд, АО, ІІІ - "ж" състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА ОТМЕНЯ

постановление за принудително събиране на публични държавни вземания №245/01.09.2003 г. на началника на митница "Кулата", в частта му в която е издадено срещу АЕБТРИ - гр. С., потвърдена с решение № А - 67/19.01.2004 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. С. относно карнет ТИР №ХТ33538756 и с която част асоциацията е задължена да заплати следните суми: 8442 лв., представляващи мито; 7988 лв., представляващи ДДС; лихвите за просрочие, считано от 02.02.2002г. ОСЪЖДА

началника на митница "Кулата" да заплати на АЕБТРИ - гр. С., ул. "Искър" №6 сумата в размер на 125 лв., представляваща разноски за двете съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ М. М. М.М.