Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. Н. М. против заповед № КВ- 62/16.02.2010 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 244, т. 7 във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ) му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е освободен от военна служба. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното деяние. Моли да бъде отменена.

Ответникът - министърът на отбраната оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Жалбоподателят Мянов е назначен на длъжност командир на 3 транспортен взвод в рота за транспортиране на ГСМ в под. 48940 - Бургас.

С присъда по н. о.х. д. № 15/2009 г. на Военен съд - Плевен, влязла в сила на 25.11.2009 г. жалбоподателят е признат за виновен в отклоняване от военна служба чрез подправка на документ или по друг измамлив начин - умишлено престъпление от общ характер по чл. 383, ал.1, алт. 2 и 3 във връзка с чл. 26, ал.1 и чл. 54 от Наказателния кодекс (НК), за което му е наложено наказание 1 година лишаване от свобода, изтърпяването, на което е отложено за срок от 3 години.

За приключилото наказателно производство и влязлата в сила присъда министърът на отбраната е уведомен на 28.12.2009 г. (писмо от Върховна касационна прокуратура вх. № 20598/ 28.12.2009 г. с приложено писмо от Военноокръжна прокуратура - Плевен). На 13.01.2010 г. командирът на поделението, в което служи жалбоподателя, прави предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 245, ал.1, т. 1 от ЗОВСРБ. (предложение рег. № 3-141/ 13.01.2010 г.). С военнослужещия е проведена беседа, на която жалбоподателят е...