Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Х. от гр. С. срещу решение № 11 от 22.02.2012 г. по адм. дело № 379 от 2011 г. по описа на Административния съд - гр. С.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

Ответникът - директорът на РУ "Социално осигуряване" - град Сливен, моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

С решение № 11 от 22.02.2012 г. по адм. дело № 379 от 2011 г. Административният съд - гр. С., е отхвърлил жалбата на Х. Д. Х. от гр. С. срещу решение № 25 от 8.12.2011 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. С., с което е потвърдено разпореждане № МП-12626#1 от 30.09.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. С..

Обжалваният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

По първоначалното дело не е било спорно, че с експертно решение № 15 от 6.01.2004 г. на ТЕЛК по очни заболявания - гр. В., на Х. Д. Х. от гр. С. е призната 54,5% трайно намалена работоспособност пожизнено.

На 31.08.2011 г. лицето е подало заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. От заявление вх. № МП-12626 от 31.08.2011 г., както и от цитираното експертно решение е видно, че лицето е родено на 30.01.1981 година. Следователно към датата на подаване на заявлението е било на 30 години, 7 месеца и 1 ден.

Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО, когато кандидатстващият за отпускане на пенсия за инвалидност за общо заболяване е...