Производството e по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от ИД на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител Стоянова против решение № 462 от 27.02.2012 г. по адм. дело №1757/2011 г. на Административен съд Пловдив. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се и подробни доводи по същесгво на спора.

Ответникът – Т. С. Б., чрез адв. А. Б. в писмено становище по касационната жалба счита същата за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за правилно и обосновано, поради което моли то да бъде оставено в сила.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 145 от АПК, съдът, по жалба на Т. Б., е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/21299 от 09.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е установена като недължимо получена от жалбоподателката по подадено от нея общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. сума в размер на 1846.27 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал....