О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1209

гр. София, 19.05.2023 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВАкато разгледа докладваното от съдия Г. Н. ч. гр. д. № 1735 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 1739 от 03.04.2023 г., подадена от адвокат Б. З. от АК – В. Т. в качеството му на служебен адвокат на Г. В. В., която е насочена срещу въззивно Определение № 41 от 25.01.2023 г. по в. ч.гр. д.№ 460/2022 г. по описа на АС - В. Т.

С обжалваното определение е потвърдено Разпореждане № 260 от 23.11.2022 г., постановено по гр. д.№ 401/2022 г. по описа на ОС - Ловеч, с което е върната частна жалба с вх.№ 4885 от 05.10.2022 г., подадена от Г. В. В. срещу Определение № 679 от 26.09.2022 г. по гр. д.№ 401/2022 г. по описа на ОС – Ловеч.

Предвид етапа на производството и характера на обжалвания акт не се дължи връчването на препис от частната касационна жалба.

За да прецени дали частната жалба подлежи на разглеждане по същество, ВКС на първо място следва да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:

Първоинстанционният съд (ОС – Ловеч) е сезиран с искова молба, предявена от Г. В. В. срещу С. П. – служител на ГДИН към Затвора в гр. Плевен. Ищецът е квалифицирал осъдителната си претенция за сумата 45 000 лв. като такава с правно основание чл. 45 ЗЗД.

С Определение № 679 от 26.09.2022 г. по гр. д.№ 401/2022 г. съставът на ОС – Ловеч е преценил, че претенцията е такава по чл. 284 ЗИНСЗС, поради което подлежи на разглеждане по реда на глава ХІ от АПК от административния съд по мястото на увреждането, което в случая сочи за компетентен Административен съд – Плевен. По тези съображения е постановено прекратяване на производството пред гражданския съд и изпращане на делото на Административен съд – Плевен.

Това определение е обжалвано с частна жалба с вх.№ 4885 от 05.10.2022 г., с която са постъпили и молби за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ. По исканията по чл. 83, ал. 2 ГПК и по чл. 23, ал. 3 ЗПрП ОС – Ловеч се е произнесъл с Определение № 809 от 31.10.2022 г. по гр. д.№ 401/2022 г. И двете искания са намерени за неоснователни, поради което са отхвърлени, в резултат от което частната жалба с вх.№ 4885 от 05.10.2022 г. е оставена без движение с указания в 1-седмичен срок от съобщението ищецът да представи по делото документ за внесена по сметката на въззивния АС – В. Търново държавна такса. Указано е, че в отхвърлителните му части Определение № 809 от 31.10.2022 г. може да бъде обжалвано с частна жалба пред АС – В. Търново, подадена в 1-седмичен срок от връчването му. Отправено е и напомняне, че при неизпълнение на указанието за представяне на документа за внесена държавна такса, частната жалба ще бъде върната. Връчването по реда на чл. 7, ал. 2 ГПК е извършено на 08.11.2022 г. В срока, изтекъл на 15.11.2022 г., не е постъпила частна жалба срещу отхвърлителните части на Определение № 809 от 31.10.2022 г. Не е постъпил и документ за внесена държавна такса по частната жалба. Вместо това е подадена молба с искане, ако съдията-докладчик от ОС – Ловеч не се отведе сам от разглеждането на делото, АС – В. Търново да се произнесе по искане за отвод на съдия П. П. и продължаване на производството в друг съдебен район, различен от Плевенски и Великотърновски.

Мотивиран от констатацията, че указанията за представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на АС – В. Търново са останали неизпълнени, с Разпореждане № 260 от 23.11.2022 г. по гр. д.№ 401/2022 г. по описа на ОС – Ловеч е върната частната жалба с вх.№ 4885 от 05.10.2022 г., подадена от Г. В. В. срещу Определение № 679 от 26.09.2022 г. по гр. д.№ 401/2022 г. по описа на ОС – Ловеч.

Сезиран с частна жалба, въззивният АС – В. Търново е приел, че Г. В. В. дължи внасянето на държавна такса по частната жалба с вх.№ 4885 от 05.10.2022 г., тъй като определението, с което молбите по чл. 83, ал. 2 ГПК и чл. 23, ал. 3 ЗПрП са оставени без уважение (№ 809 от 31.10.2022 г.), не е обжалвано и е влязло в сила. Указанията за внасяне на държавна такса (преценени във връзка с посочената в определението разпоредба на чл. 262, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 ГПК – основание за връщане на жалбата поради неотстранени в срок нередовности) не са изпълнени. За неоснователен е приет доводът на Г. В. В., че подадена в срока за отстраняване на нередовностите молба за отвод на съдебния състав, прекъсва срока за изпълнение на дадените указания, по съображения, че няма подобна разпоредба в закона. Отделно от това в случая се касае за действия по администриране на частна жалба, а не за произнасяне по съществото на спора, поради което искането по чл. 23 ГПК е лишено от основание.

В изложение на основанията за селектиране на жалбата се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос: „В светлината на принципа за справедливост, който от своя страна е в конекситет с принципа на законността, законен или незаконен се явява съдебен състав, който е определен (избран) в радикално нарушение на принципа за случайното разпределение на делата, гарантиращ честен и безпристрастен процес ?”. С довод, че в такава хипотеза съдебният състав е незаконен, а постановеният от него акт – нищожен, касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като поддържа, че въззивният съд е потвърдил нищожен първоинстанционен акт.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК отсъства когато по конкретния правен въпрос е формирана практика на ВКС. Такава в случая е налице, доколкото с Решение № 346 от 30.11.2011 г. по гр. д.№ 1556/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. е даден отговор на въпроса за валидността на решение, което е постановено от съдебен състав със съдия-докладчик, който не е бил определен за такъв при спазване принципа на случайния подбор. Разяснено е, че нищожно е онова съдебно решение, което не е постановено от надлежен съдебен състав в предписаната от закона форма. „Надлежен” е онзи съдебен състав, който е формиран от лица, имащи качеството „съдия” в съда, на който делото е подсъдно по правилата на родовата и местната подсъдност и които са участвали при провеждане на последното съдебно заседание, в което е завършено разглеждането на делото (чл. 235 ГПК). Дори съдията докладчик да не е бил определен за такъв при спазване на принципа на случайния подбор, това не обуславя нищожност на постановеното решение. Така направеното тълкуване изцяло се споделя от настоящия състав на ВКС, предвид което не е налице основанието за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Обжалваното определение на въззивния съд е в съответствие с цитираната практика на ВКС, предвид което отсъства и основанието за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК по релевирания от касатора довод.

Извън изложеното (видно от данните по делото) при образуване на първоинстанционното гражданско дело № 401/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч за докладчик е определена съдия М. В. но същата се е отвела от разглеждането на делото. Както нейното, така и разпределението на последващо определените за докладчици съдии е на случаен принцип - автоматично, за което са съставени съответните протоколи, включително този от 26.09.2022 г., съгласно който за съдия-докладчик е определен съдия П. П. Тези факти налагат извод, че само по себе си отправеното от касатора питане почива на твърдения, които не намират опора в делото, поради което питането няма обуславящо значение за настоящото производство по смисъла на разясненията, направени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.

В резултат от служебната проверка не се установява вероятност въззивният акт да е нищожен или недопустим, предвид което не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ ГПК. Не се установява да е допуснато нарушение на императивна материално-правна норма, на основни съдопроизводствени правила или наличие на явна необоснованост, поради което отсъства и основание за служебното приложение на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. В частност следва да се подчертае, че изложените мотиви на въззивното определение обективират извършена от въззивния съд преценка на фактите по делото и тяхната оценка от гледна точка приложимите процесуално-правни норми, с което са удовлетворени изискванията по чл.12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.

При липсата на основание за допускане на обжалването, ВКС не може да пристъпи към обсъждане по същество на изложените в частната касационна жалба оплаквания срещу законосъобразността на въззивния акт, почиващи на доводи за незаконосъобразност на влязло в сила определение (Определение № 809 от 31.10.2022 г. по гр. д.№ 401/2022 г., в частите, с които ОС – Ловеч се е произнесъл по исканията по чл. 83, ал. 2 ГПК и по чл. 23, ал. 3 ЗПрП), както и тези за постановяване на първоинстанционното определение от незаконен състав, поддържани както като основание по чл. 280 ГПК, така и като оплаквания срещу законосъобразността на въззивното определение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Определение № 41 от 25.01.2023 г. по в. ч.гр. д.№ 460/2022 г. по описа на АС - В. Т.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: