О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 345

София 29.04.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4991 по описа за 2021г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от С. Т. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. и от Прокуратурата на Република България против въззивно решение № 262592 от 21.04.2021г. по в. гр. д. № 9016/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 90400 от 11.04.2019г. по гр. д.№ 83347/2017г. на Районен съд София като е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на С. Т. Г. сумата 8 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.11.2017г., като е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди в размер на 12 800лв., като неоснователен и недоказан.

Касаторът С. Т. Г. обжалва въззивният акт в частта, досежно отхвърленият иск за имуществени вреди. В изложението си към касационната жалба, се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните два постави въпроси: 1. Какво е правното значение на формулираната от страната задача към поисканата експертиза, можи ли съдът да остави без уважение искането с мотив, че същата не е прецизно формулирана? и 2. Длъжен ли е съдът служебно да назначи вещо лице, дори и без искане на страната, по въпроси, за които са необходими специални знания? Твърди противоречие с т.3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по гр. д.№ 4703/2008г....