Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕМВЕ“ ООД, ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 699 от 15.11.2021 г., постановено по в. т. д. № 242/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 260026 от 09.11.2020 г. по т. д. № 2/2020 г. на Окръжен съд – Перник е признато за установено по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, от „ОТП Лизинг“ ЕООД (с предишно наименование „Сожелиз-България“ ЕООД), ЕИК:[ЕИК], [населено място], срещу „ЕМВЕ“ ООД, че ответникът дължи на ищеца сумата 22 943.44 евро – частичен иск от сумата по запис на заповед в размер на 69 152.71 евро, издаден от „ЕМВЕ“ ООД на 27.04.2018 г., платим при предявяване в срок от 66 месеца от датата на издаване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3733/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на атакуваното въззивно решение. Оспорва се изводът на въззивния съд, че предвид наличието на подписан от предишния управител на дружеството приемо-предавателен протокол лизингодателят е изпълнил задълженията си по договора за лизинг – за предаване на лизинговата вещ и за заплащане на 100 % от цената, който е формиран без да са отчетени несъответствията и оспорванията в двата екземпляра от протокола. Изразява се несъгласие и с извода за недопустимост на показанията на бившия управител на ответното дружество съгласно чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Посочват се и други допуснати от въззивната инстанция нарушения на процесуалните правила – изключването на допустими и необходими доказателства и неправилна оценка на други. Моли се за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена в цялост, с присъждането на разноските, сторени за всички инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд: 1. Допустими ли са свидетелските показания за опровергаване съдържанието на частен документ, носещ подписа на страната, която го оспорва?; 2. Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и да изложи мотиви по тях? и 3. Как следва да процедира решаващият съд при наличие по делото на два екземпляра на един и същ документ, които се различават, както от формална, така и от процесуална страна, доколкото единият е оспорен, а другият не е, и допустимо ли е в този случай спорният факт да бъде доказван с всички доказателствени средства?

Твърди се наличието на допълнителната селективна предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с позоваване от касатора на следните съдебни актове, в противоречие с разрешенията по които се сочи, че се произнесъл въззивният съд: определение № 574 от 09.08.2011 г. по т. д. № 969/2010 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос № 1, съответно – ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 68 от 24.04.2013 г. по т. д. № 78/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 94 от 13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 161 от 04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т. о. и решение № 8 от 19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос № 2.

По отношение на третия въпрос се навежда наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

Касаторът сочи в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, аргументирана с твърдения, че атакуваният съдебен акт е основан изцяло на един оспорен екземпляр на приемо-предавателен протокол, който се явява единствено доказателство за съществуването на процесния шредер, въпреки че всички други събрани по делото доказателства сочат, че тази вещ изобщо не е съществувала в материалната действителност.

Ответникът по касационната жалба – „ОТП Лизинг“ ЕООД, чрез процесуалния му пълномощник, в подробен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба и наличието на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.

За да формира извод за основателност на предявения иск, въззивният съд на първо място е приел, че записът на заповед от 27.04.2018 г., издаден от „ЕМВЕ“ ООД в полза на „Сожелиз-България“ ЕООД (понастоящем „ОТП Лизинг“ ЕООД) и авалиран от Е. Л. Д., отговаря на всички изисквания на чл. 535 ТЗ и е редовен от външна страна. Падежът на ценната книга е определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ – „на предявяване“, до 66 месеца от датата на издаването му, което именно е и сторено. С оглед наведените от ответника възражения за наличието на каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, съдът е счел, че същото подлежи на изследване, доколкото възраженията във връзка с него биха могли да имат за последица недължимост на вземането по записа на заповед. В тази връзка е приел, че на 27.04.2018 г. между ищеца като лизингодател и „ЕМВЕ“ ООД – като лизингополучател, е сключен договор за финансов лизинг № 183413230588/27.04.2018 г., по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие дробилен шредер МГ216, сер. №[ЕИК] и да го предостави за ползване на лизингополучателя за срок от 60 месеца срещу заплащане на възнаграждение (60 месечни лизингови вноски по погасителен план, всяка от по 1 152.55 евро с ДДС, с начало 25.05.2018 г. и край 25.04.2023 г., с авансова вноска от 18 774.64 евро с ДДС). Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора лизингодателят осигурява спокойното държане и ползване на лизинговата вещ от лизингополучателя за срока на лизинга, а лизингополучателят е длъжен да приеме държането на лизинговата вещ от доставчика / лизингодателя, ако същата отговаря на предварително посочената спецификация – чл. 4, ал. 2 от договора. Собствеността върху лизингова вещ е придобита от „ОТП Лизинг“ ЕООД на основание договор за покупко-продажба № 30588 от 27.04.2018 г., сключен между продавача „ПУЦ-Б. дол“ ЕООД, купувача „ОТП Лизинг“ ЕООД и лизингополучателя „ЕМВЕ“ ООД.

В съответствие с договора за финансов лизинг е съставен приемо-предаватален протокол за получаване и предаване на дробилния шредер. В представеното от ищеца копие на протокола е посочена дата на съставяне - 30.04.2018 г. и същият е подписан от представителите на доставчика „ПУЦ-Б. дол“ ЕООД и лизингополучателя „ЕМВЕ“ ООД, като липсва подпис на представителя на лизингодателя „ОТП Лизинг“ ЕООД, а в представеното от ответника копие на същия документ не е отразена дата на съставянето му, като е налице подпис, освен за другите страни, така и за лизингодателя.

По възраженията, че вземанията на ищеца за заплащане на лизингови вноски по каузалното правоотношение не били възникнали поради това, че: 1) ищецът-лизингодател не бил изпълнил основното си задължение по договора да предостави на ответното дружество за временно и възмездно ползване лизинговата вещ, което довело и до неизпълнение на съпътстващото задължение на лизингодателя за осигуряване на спокойно държане и ползване на вещта, поради което било налице пълно неизпълнение на договора от страна на ищеца; и 2) лизингодателят не бил заплатил 100 % от цената на придобиване на лизинговата вещ, поради което нито едно от определените отлагателни условия, за да започне да тече срокът на договора за финансов лизинг, не се било сбъднало и месечните вноски за ползването на лизинговата вещ все още не били дължими, решаващият съдебен състав е намерил следното:

Съгласно клаузите му, договорът за финансов лизинг е влязъл в сила на 27.04.2018 г., а срокът му на действие е започнал да тече от датата, на която ответникът е приел лизинговата вещ с подписването на приемо-предавателния протокол - 30.04.2018 г., на която дата е било извършено и заплащането от страна на „ОТП Лизинг“ ЕООД на цялата цена за придобиване на лизинговата вещ в размер на 183 600 лв. по сметка на „ПУЦ-Б. дол“ ЕООД в ОББ.

Относно спора дали лизингодателят е изпълнил задължението си за предаване на вещта на лизингополучателя, въззивният съд е съобразил чл. 1, ал. 6 от договора за лизинг, според който лизингополучателят има право да приеме лизинговата вещ и пряко от доставчика, като при приемането лизингополучателят извършва преглед на доставената от доставчика вещ и ако не се открият недостатъци и/или несъответствия в нея лизингополучателят, респ. негов представител, я приема, като подписва приемо-предавателен протокол в три оригинални екземпляра, единият от които е за лизингодателя. Подписването на приемо-предавателен протокол от страна на лизингополучателя потвърждава, че лизинговата вещ напълно отговаря на нуждите и изискванията на лизингополучателя, като в настоящия случай такъв приемо-предавателен протокол е бил подписан от тогавашния управител на лизингополучателя „ЕМВЕ“ ООД – Е. Л. Д., и оригинален екземпляр от същия е бил предоставен на лизинговото дружество. Въз основа на този документ последното е изпълнило едно от основните си задължения като лизингодател, а именно – да заплати на доставчика цялата продажна цена, което е в съответствие и в изпълнение на тристранния договор за покупко-продажба от 27.04.2018 г.

На следващо място съдът е съобразил, че съгласно клаузите по договора за покупко-продажба продавачът „ПУЦ-Б. дол“ ЕООД е поел задълженията да достави/предаде на лизингополучателя лизинговата вещ, да я въведе в експлоатация и да осигури нейното гаранционно и извънгаранционно сервизно обслужване, а лизингополучателят „ЕМВЕ“ ООД се е задължил да осигури на продавача достъп до местоназначението на вещта и да му окаже съдействие при извършване на доставката. Наред с това изрично е поел и задължението, в случай че приеме лизинговата вещ, съответно подпише приемо-предавателен протокол, да уведоми за това купувача „ОТП Лизинг“ ЕООД и му предостави в деня на подписването му оригинален екземпляр от протокола. Именно след получаване на този документ за купувача - лизингодател „ОТП Лизинг“ ЕООД възниква и задължението да заплати на продавача окончателната и в цялост цена съгласно договора за покупко-продажба – чл. 6, ал. 2, което лизингодателят е и сторил. Следователно, от уговорките между страните по договора за финансов лизинг и по сключения във връзка с него тристранен договор за покупко-продажба е видно, че за лизингодателя не е имало задължение самият той да достави на лизингополучателя лизинговата вещ, вкл. с оглед специфичните технически характеристики, изискващи монтиране на обекта, въвеждането в експлоатация и т. н., което би могло да бъде реализирано най-точно, качествено и съобразно съответните законови изисквания от производителя. Страните са договорили доставката да се извърши пряко от продавача/производителя на вещта, а не от лизингодателя, като съобразно това е и задължението на лизингополучателя да я приеме, ако няма забележки, като подпише приемо-предавателен протокол и го предаде на лизингодателя. Поради това съдът е преценил, че в случая няма неизпълнение на задължение на лизингодателя – такова, каквото не е поемал – той сам да предаде/достави на лизингополучателя вещта. Напротив, лизингополучателят е поел задължението да я получи и приеме пряко от доставчика / производителя / продавача и не само да уведоми за това лизингодателя, но и да му предостави оригинал на приемо-предавателния протокол. Според въззивния съд, да се ангажира отговорността на ищеца за това, че реално лизинговата вещ не е била доставена на лизингополучателя, би означавало да се санкционира лизингодателят за неизпълнение на задължение, каквото за него не е съществувало, както и да се толерира едно недобросъвестно поведение на лизингополучателя, който, ако реално не е получил от доставчика вещта, е следвало да уведоми лизингодателя за това действително положение, а не да му представя оригинал на приемо-предавателен протокол, подписан от негов представител, да започне да внася лизингови вноски и в резултат на това лизингодателят да изпълни задължението си да заплати в цялост продажната цена въз основа на убеждението, че вещта е доставена на лизингополучателя. Едва впоследствие, след като с уведомление изх. № 469/04.12.2018 г. „ОТП Лизинг“ ЕООД е уведомило „ЕМВЕ“ ООД, че във връзка с непредставен в срок протокол за пускане в експлоатация и натрупани просрочия желае да се възползва от правата си да извърши оглед на лизинговия обект, в отговор управителят на „ЕМВЕ“ ООД уведомил лизингодателя, че посочената машина не е в негово владение и не е пусната в експлоатация поради факта, че не му е била предадена.

По въпроса дали лизинговата вещ е била реално предадена на лизингополучателя, съставът на въззивния съд се е основал на приемо-предаваталния протокол от 30.04.2018 г., удостоверяващ предаване и получаване на дробилен шредер МГ216, сер. №[ЕИК], подписан от представителите на доставчика „ПУЦ-Б. дол“ ЕООД и лизингополучателя „ЕМВЕ“ ООД (чрез управителя Е. Л. Д.), като е посочил, че същият представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ неизгодни за издателя му факти, поради което има висока доказателствена стойност и характер на извънсъдебно признание относно този факт. От друга страна, при оспорване достоверността на съдържанието му протоколът не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Съобразявайки изложеното, въззивният съдебен състав е намерил, че в случая така направеното оспорване е недоказано. Приел е, че свидетелските показания на Е. Л. Д. на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК не следва да се имат предвид, т. к. е недопустимо със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на изходящ от страната частен документ, при наличието на изрично противопоставяне от страна на ищеца в съдебно заседание на 15.07.2021 г. този свидетел да бъде разпитван относно фактите по предаване и приемане на лизинговата вещ. Съдебният състав е изложил съображения, че в предметния обхват на въведеното от законодателя ограничение за събиране на свидетелски показания се включват всички случаи, в които страната-автор на документа се домогва чрез свидетели да установи, че направеното от нея в този документ изявление е невярно. За неприложима е намерена и разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК с оглед уведомителното писмо, изходящо от ищеца, т. к. от съдържанието на същото по никакъв начин не би могло да се приеме, че се касае за документ, от който да се направи извод за вероятност на твърдението, че съгласието е привидно, а освен тези свидетелски показания по делото не са ангажирани други доказателства, които да опровергават отразените в приемо-предавателния протокол факти и обстоятелства. За такова доказателство, според въззивния съд, не може да бъде прието писмото на управителя на „ЕМВЕ“ ООД от 04.12.2018 г. до лизингодателя, доколкото отразеното в него заявление съдържа единствено субективно мнение и причина защо е спрял плащанията по договора за финансов лизинг, в отговор на отправено от страна на ищцовото дружество запитване. Опровергаването на съдържанието на приемо-предавателния протокол не може да се приеме за успешно реализирано и с оглед изводите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, в заключението на която единствено е посочено, че от страна на счетоводството на продавача „ПУЦ-Б. дол“ ЕООД не са били представени документи, които да дават представа за рецептата, формираща себестойността на произведения продукт – дробилен шредер, както и доказващи движения по сметките за разходи по икономически елементи, за отразяване на набавянето на материали за производство. Съдът е посочил, че непредставянето на документи от страна на третото лице „ПУЦ-Б. дол“ ЕООД не може по никакъв начин да обоснове извод, че такива документи не съществуват, а още по-малко - че лизинговата вещ не е била произведена, при положение, че както в счетоводството на „ПУЦ-Б. дол“ ЕООД, така и в това на „ОТП Лизинг“ ЕООД е осчетоводено извършеното плащане на 100 % от цената по тристранния договор за покупко-продажба на лизинговия актив. Освен това е установено, че във връзка с договора за финансов лизинг са извършвани плащания от името на „ЕМВЕ“ ООД, както на лизингови вноски, така също и на вноски по застрахователни полици, което представлява допълнителна индиция за предаването на лизинговата вещ.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, по следните съображения:

По първия поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос относно приложението на чл. 164 ГПК не се установява допълнителната селективна предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е посочена съответна практика на ВКС по смисъла на горната разпоредба, на която обжалваното решение да противоречи. Цитираното определение по чл. 288 ГПК не представлява „практика на Върховния касационен съд“ съгласно задължителните указания, дадени в т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.

Приложното поле на касационното обжалване не се установява и по втория формулиран процесуалноправен въпрос относно задълженията на въззивния съд при постановяване на съдебния му акт, доколкото по него не се констатира противоречие между решаващата правна воля на съда и надлежно посочената трайна практика на ВКС. Видно е, че съставът на въззивния съд е обсъдил възраженията на касатора и е изложил мотиви по тях, като несъгласието на страната с приетото в обжалваното решение представлява единствено оплакване за неправилност, ирелевантно в настоящата фаза от процеса.

Третият въпрос не удовлетворява общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като няма правен характер, по тази причина и по него няма практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, респективно няма и основание да се създава такава по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не е налице и самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието му не се установява нито превратно прилагане на закона, нито грубо нарушение на правилата на формалната логика.

При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 251.44 лв. с ДДС – платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Водим от горното, Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 699 от 15.11.2021 г. по в. т. д. № 242/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „ЕМВЕ“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], да заплати на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], [населено място], сумата от 2 251.44 лв. с ДДС, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: