О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 344

София 29.04.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. ЧЛЕНОВЕ : И. П. МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 5136 по описа за 2021г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Д. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 1275 от 16.07.2021г. по в. гр. д. № 318 по описа за 2021г. на Окръжен съд Варна, с което е частично отменено решение № 261564 от 7.12.2020г. по гр. д.№ 1571/2020г. на РС Варна в частта, с която е уважен иска за разликата над 22 000лв. до 36 000лв., присъдено обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие настъпила на 31.07.2018г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от посочената дата и вместо това е постановено друго, с което искът е отхвърлен в тази част, като е потвърдено решението в уважителната му част до размера от 22 000лв., изменено е решението в частта за присъдените разноски и са присъдени такива за въззивната инстанция. Решението, в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над 36 000лв. до 50 000лв. е влязло в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е приел предявения иск за основателен до размер на 22 000лв., като е съобразил представените доказателства за наличие на установена по надлежния ред /с разпореждане № 5104-03-158 от 2.08.2019г. на НОИ В./ трудова злополука, настъпила по време на работа на 31.07.2018г., която е довела до причиняване на телесно увреждане – счупване на бедрената шийка, тежестта и характера на увреждането, възрастта на ищцата /65г./, извършената оперативна интервенция с алопластика на тазобедрената става, престой в болница от седем дни, интензитета на изпитаните болки и страдания, при отчитане, че те са били най-силни в дните непосредствено след увреждането и операцията, обстоятелството, че в продължение на три месеца пострадалата е била на легло, без да може да става, като е разчитала на помощ на близки, след това е ходила с патерици, а понастоящем все още се придвижва с бастун, установените с гласни доказателства факти - че се затруднява при изкачване на стълби, че й е невъзможно да кляка, че когато трябва да отиде на по-дълго разстояние, ползва такси, защото на автобус не може да се качи без чужда помощ, че причиненото увреждане е било тежко за нея, не само физически, но и психологически. Съдът е отчел и заключението на приетата по делото медицинска експертиза, съгласно която при ищцата са налице фактори, които затрудняват пълното възстановяване – възраст, атрофия на мускулатурата на крака заради продължително залежаване и последвалото бавно раздвижване. Освен това, са констатирани и последващи заболявания на гръбначния стълб и на периферните нерви, провокиращи болки в областта на лумбалните и кръстните прешлени и увреда на периферните нерви на долните крайници, но които тъй като не са в причинна връзка с трудовата злополука не подлежат на обезщетяване в това производство.

В представеното към касационната жалба изложение, касаторката се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроси, касаещи приложението на принципа на справедливост и за релевантните обстоятелства, които са от значение за определяне на размера на дължимото обезщетение. Счита, че не са отчетени в необходимата степен характера и степента на причиненото увреждане, неговата продължителност и степен на интензитет, конкретните обстоятелства при които е получено, възрастта на пострадалата, като фактор водещ до по-продължително и бавно възстановяване, начинът по който то се е отразило на нейните контакти и социален живот, икономическото положение в страната. Счита, че не е отчетено и обстоятелството, че с ЕР № 0669/031 от 26.02.2019г. на пострадалата е определена временна нетрудоспособност 74%, което изключва възможността тя да работи. Не е съобразено реалното й физическо състояние – тя може да се движи, но не може да води предишния си начин на живот и няма да е пълноценна в ежедневието си. Твърди противоречие на въззивния акт с ППВС №4 от 23.12.1968г. и конкретни решения на ВКС, които прилага.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от СБАЛ по пневмо-фтизиатрични заболявания – В. ЕООД, представлявано от управителя Г., чрез процесуалния представител адвокат Ж., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че не са налице посоченото специално основание за допустимост, а разгледан по същество, постановеният акт е правилен. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 24.08.2021г., в т.ІІІ от който е посочено, че сумата е заплатена в брой.

Настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касаторката въпроси не следва да се допусне касационно обжалване, доколкото същите не са решени от въззивния съд в противоречие, а в съответствие, с цитираната съдебна практика. Съгласно ППВС №4 от 23.12.1968г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, което съдът съобразява при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. В случая, при постановяване на акта си /видно от гореописаните мотиви/, съдът подробно е преценил всички групи обстоятелства, от значение за спора и е изследвал конкретното им отражение върху личността на пострадалата, включително и тези на които тя акцентира - за тежестта и характера на причиненото увреждане, неговата продължи-телност и степен на интензитет, възрастта на пострадалата и нейното отражението върху периода на възстановяване пред вид констатираните от експерта допълнително утежняващи положението й фактори, тежкото му отражение върху нейните контакти и социален живот. Въззивният съд е определил релевантният размер на обезщетение, съответен на причинените неимуществените вреди, след като е преценил установените факти, обсъдил е всички доказателства, както и наведените възражения, произнесъл се е по изложените доводи, преценявайки както обстоятелствата, обуславящи по - висок размер, така и тези, обуславящи по-нисък размер на обезщетение. Противоречие с конкретно цитираната от касатора съдебна практика не е налице, тъй като съгласно указанията, дадени с Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална /доколкото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни/. В случая установените критерии за приложение на принципа за справедливост са спазени, защото са обсъдени всички обстоятелства от значение за присъждане на обезщетение. Липсата на акцент върху икономическото положение в страната, на конкретните обстоятелства при които е получено увреждането и на ЕР № 0669/031 от 26.02.2019г., не дават основание за друг извод, защото без да са посочени изрично – те са отчетени: икономическото положение е отчетено при определяне на адекватния размер на обезщетението, релевантното обстоятелство при получаване на увреждането е това, че е по време на работа, а относно ЕР, установяващо инвалидност 50% по общо заболяване от 19.04.2012г. и 50% от 17.02.2020г. от трудова злополука – то е обсъдено от съда, който е посочил, че част от здравословните проблеми, причиняващи болки и страдания на пострадалата, не са в причинна връзка със злополуката.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1275 от 16.07.2021г. по в. гр. д. № 318 по описа за 2021г. на Окръжен съд Варна.

ОСЪЖДА Г. Д. А. да заплати на от СБАЛ по пневмо-фтизиатрични заболявания – В. ЕООД, представлявано от управителя Г., ЕИК[ЕИК], адрес: [населено място], [улица] сумата от 500лв. /петстотин лева/, направени разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.