О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 179

гр. София, 29.04.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 4439 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 261597 от 09.03.2021г. по гр. д. № 5889/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.08.2019г. по гр. д.№ 24834/2018г. на Софийски районен съд. С последното е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на [населено място], с площ от 646 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.); идентичен с УПИ *** по действащия регулационен план - ПРЗ на [населено място], м.С. р.-з., между следните лица и при квоти: „Модра ООД- 192/360 ид. ч., П. Т. П. и Ж. С. П. - общо 24/360 ид. ч. в режим на СИО, Л. Н. С. - 48/360 ид. ч., Р. И. М. - 24/360 ид. ч. и Н. Х. Х. - 72/360 ид. ч.

Касационна жалба е подадена от съделителката Л. Н. С. чрез адв. Ч.. Твърди се, че при постановяване на решението не са съобразени важни обстоятелства, които са от значение за дяловете на съсобствениците. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се визират основанията по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1/ допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по допускане на делбата, без да е извършил задълбочено изследване по въпроса налице ли е съсобственост, от какво е възникнала, кои лица са съсобственици и при какви квоти; 2/ допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по допускане на делбата, без да извърши преценка дали е осъществено твърдяното придобиване по силата на договор за продажба на наследство; 3/ допустимо ли е въззивният съд да се произнесе относно посочения договор за продажба на наследство, без да обсъди дали при вписването на договора са представени всички необходими за това документи; 4/ допустимо ли е въззивният съд да се произнесе относно качеството на съсобственик само по силата на признание, а не въз основа на обективни обстоятелства за това.

Ответникът по касационната жалба „Модра” ООД изразява мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Останалите съделители не са представили писмени отговори на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по делба във фазата по допускането й. Първоинстанционният съд е допуснал делбата като е установил, че имотът е бил собственост на В. К. С. и съпругата му К. В. К., починали съответно 1944 и 1945г., които са наследени от шестте си деца: К. К., Т. Т., С. П., В. М., Н. К. и М. К.. Последната е оставила за наследници братята и сестрите си, така че всеки от тях има по 1/5 от имота.

Делът на К. К. е получен от наследниците му като част от тях са се разпоредили през 2017г. с дяловете си, а именно с 48/360 ид. ч. в полза на ищцовото дружество, а ответникът Р. М. притежава 24/360 ид. ч.

Делът на дъщерята Т. Т., преминал върху наследниците й, понастоящем също е притежание на дружеството - ищец. Първоначално с договор за замяна от 2017г. наследникът С. П. Т. заменя 1/360 ид. ч. с движима вещ и с втори договор от същата година, заедно с брат си Г. Т. и друг сънаследник С. Т. продават на „Модра“ ООД останалите си части - съответно 8/360, 9/360 и 18/360 и. ч. През 2018г. останалите наследници също продават своите 36/360 ид. ч. на „Модра“ ООД.

По отношение делът на дъщерята С. П. се установява, че посредством няколко договора за дарение наследниците са се разпоредили с общо 72/360 ид. ч. от имота в полза на ответника Н. Х. Х..

Делът на В. М. понастоящем е притежание на ищеца „Модра“ ООД. Наследниците са дарили своите части на трето за наследството лице - В. Х. Д., която от своя страна през 2017г. е продала получените 72/360 ид. ч. на „Модра“ ООД.

Делът на Н. К. е наследен от съпругата му А. К. и децата му К. В. и Л. Н. С. - жалбоподателката. Съпругата А. е продала своята част от наследството на внука си П. Т. П. /син на Л./ по време на брака му с Ж. П.. Договорът по чл. 212 ЗЗД е сключен на 02.11.2007г. с нотариална заверка на подписите и е вписан. К. В. е дарил на сестра си Л. своите 24/360 ид. ч. и така тя притежава общо 48/360 ид. ч. Останалите 24/360 ид. ч. са собственост на П. и Ж. П. в съпружеска имущетвена общност въз основа на договора за продажба на наследство. На 27.02.2018г. е сключен предварителен договор между Л. С., лично и като пълномощник на П. и Ж. П., с „Модра“ ООД за продажба на притежаваните от тях общо 72/360 ид. ч. Окончателен договор не е сключен.

Във връзка с предявените възражения по чл. 76 ЗН досежно разпоредителните сделки в полза на ищцовото дружество първоинстанционният съд с определение в закрито заседание е отказал да конституира наследниците - прехвърлители по сделките и е изложил съображения, че извършените разпореждания не са с отделни наследствени имоти, а с цялото наследство на В. К., както и че част от правата си ищцовото дружество е придобило от лице, което не попада сред наследниците - В. Д.. С оглед на това делбеният имот е променил наследствения си характер.

Възраженията на Л. С., П. П. и Ж. П., че договорът за замяна, сключен от С. Т., е нищожен поради заобикаляне на закона и е относително симулативен, съдът е намерил за неоснователни. Обсъдил е депозираното по делото становище на С. Т., конституиран допълнително като ответник по иска, който е заявил, че договорът отразява действителната му воля, както и установената практика на ВКС, според която когато съсобственик цели да осуети правото на изкупуване на друг съсобственик чрез прикриване на продажбата с друга сделка, то договорът не е сключен при заобикаляне на закона, тъй като с него не се постига забранен от закона резултат. Освен това, в случая иска за изкупуване не е предявен иск за изкупуване, а със сключването на предварителния договор негласно е призната валидността на сделката.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по допускане на делбата като е препратил към фактическите и правни изводи на районния съд. Наред с това е изложил мотиви по направените в жалбата възражения. Намерил е на първо място за неоснователно твърдението на жалбоподателката Л. С., че в липсват „убедителни аргументи и доказателства“ относно правото на собственост на П. С. П. Ж. С. П.. Посочил е, че правото им на собственост върху 24/360 ид. ч. от имота е установено от договора за продажба на наследство от 02.11.2007г., нотариален акт от 2007г., удостоверение за наследници и удостоверение за граждански брак, всички приложени към исковата молба. Видно е, че тези съделители са упълномощили Л. С. да ги представлява и да се разпореди с притежаваните от тях идеални части; въз основа на пълномощното тя е сключила предварителен договор от 27.02.2018г. Също така е видно от изявленията на жалбоподателката, че тя не оспорва качеството на съсобственици на посочените съделители, нито притежаваната от тях квота. Не са оспорени и горепосочените документи, от които произтича правото им на собственост.

По-нататък съдът е обсъдил доводите на жалбоподателката за основателност на „направените възражения по чл.76 от ЗН“. Приел е, че първата инстанция е достигнала до законосъобразен извод, че тези възражения /предявени не от жалбоподателката, а от съделителя Р. М./ са неоснователни. Освен това, с подписването на предварителния договор с „Модра” ООД, в който е посочено, че притежаваните идеални части се прехвърлят на съсобственик, жалбоподателката е признала на дружеството качеството на съсобственик. Посочил е също, че 60/360 ид. ч. от имота ищцовото дружество е придобило от лице, което не е наследник на общия наследодател, при което на него не може да бъде противопоставено възражение по чл. 76 ЗН. На трето място, видно е, че и друг съсобственик - Н. Х. Х. е придобил чрез няколко сделки идеални части от имота, без спрямо тях да е направено възражение по чл. 76 ЗН.

Предвид събраните доказателства въззивният съд е заключил, че „Модра“ ООД е придобило всички идеални части, за които се легитимира като собственик чрез действителни правни сделки, останалите страни също се легитимират като съсобственици по наследство и чрез правни сделки, поради което са налице условия за допускане на делба между тях.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива липсват.

Повдигнатите правни въпроси не могат да обусловят достъп до касационен контрол. Спрямо тях се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, което изисква въпросите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание е подробно разяснено в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т.4, но в случая нито една от визираните в тълкувателния акт хипотези не е обоснована. Поставените въпроси, както са зададени, са пряко свързани с правилността на правните изводи на съда, а не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Отделно, въззивният съд е изпълнил задълженията си да даде отговор на наведените пред него възражения. Съдът е дал подробен отговор на възраженията на жалбоподателката, касаещи доказателствата за правата в съсобствеността на съделителите П. и Ж. П., независимо че от делото е видно, че интересите на жалбоподателката и на тези лица не са противоречиви - те са представлявани от общ адвокат по делото, жалбоподателката ги е представлявала при сключване на предварителния договор за продажба на дяловете им и не е оспорвала правата им по никакъв начин до момента. Поради това изложените в касационната жалба съображения, касаещи съдържанието на договора за продажба на наследство, приложените към него документи и формата му, които не са били наведени своевременно в процеса, не могат да бъдат обсъждани. Въпросът за признанието на правата на ищцовото дружество, което според съда индиректно се подразбира от сключения с него предвалителен договор, не е от значение за изхода на спора. Съдът не е приел, че ищецът е съсобственик само въз основа на това признание, а след обсъждане на писмените доказателства, удостоверяващи правни сделки, с които дружеството придобива идеални части от правото на собственост. Аргументът, че със сключването на предварителния договор правата на дружеството, придобити с предходните сделки се признават, е допълнителен и е даден в отговор на възраженията на жалбоподателката срещу действителността на договора за замяна.

Тук следва да се отбележи, че остава неясно какви свои интереси защитава жалбоподателката с предявената касационна жалба, тъй като тя не твърди конкретно по какъв начин са увредени правата й с допускането на делбата.

Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.

В полза на ответника „Модра“ ООД следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261597 от 09.03.2021г. по гр. д. № 5889/2020г. на Софийски градски съд, по касационната жалба на Л. Н. С..

ОСЪЖДА Л. Н. С. ЕГН [ЕГН] да заплати на „Модра” ООД, ЕИК 200708866, сумата 600 /шестстотин/ лева разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: