О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1190

гр. София, 18.05.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4869 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. С. Н. против решение № 225/20.09.2022 г., постановено по гр. д.№ 270/2022 г. от състав на Окръжен съд – Сливен.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.227, ал.1 и чл.262, ал.7 ЗОВСРБ е неоснователен, както и акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД, като е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районния съд.

Съдът е приел, че ответникът Военно-окръжна прокуратура [населено място] не следва да дължи обезщетение за времето, през което ищецът не е бил магистрат, а е бил на кадрова военна служба към орган на изпълнителната власт.

Съдът е приел, че ищецът е имал право да получи обезщетение по чл. 237 от ЗОВСРБ (отм.) при прекратяване на договора му за кадрова военна служба с МО през 2005 г. При това положение, при освобождаването му от магистратската длъжност 2020 г. полученото обезщетение щеше да бъде приспаднато/като брой получени Б./ от това по ЗСВ, тъй като двойно плащане на благодарственото обезщетение е недопустимо. Към настоящия момент обаче, с оглед заеманата магистратска длъжност, от която е освободен, той има право на обезщетение по ЗСВ, но не и такова по ЗОВСРБ, каквото е имал към 2005 г....