Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.В. П. - Д. съвместна касационна жалба на ищците Р. Г. М. и Г. М. М. срещу решение № 106/06.04.2022г. по възз. т.д. № 496/2021г. на АС - Варна.С него е обезсилено решение № 260053 от 10.05.2021г. по т. дело № 176/2020г. на ОС - Търговище и, поради липса на правен интерес, е прекратено производството по предявените от Р. Г. М. и Г. М. М. срещу „Терем - Холдинг“ ЕАД и „Аксис“ ООД - в несъстоятелност искове за установяване на нищожността, на осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради нарушение на чл.14 от Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, на договор за продажба на недвижим имот от 13.04.2006г., обективиран в нотариален акт № 13, том II, рег. № 2472, дело № 167 от 2006г. на нотариус с рег.№ 223, както и за установяване на нищожността, на осн. чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, невъзможен предмет и липса на основание, на тристранно споразумение от 07.04.2006г.

В касационната жалба се поддържа, че изводите на въззивния съд за липса на пряк или косвен правен интерес не са правно аргументирани и са погрешни. Касаторите считат, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи преценката за допустимост на исковете, и при превратно тълкуване на съдебната практика на ВКС.Искането е за неговата отмяна и за връщане на делото на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на спора.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос:

Кога е налице правен интерес от завеждане на установителен иск за прогласяване на нищожност на сделка от трето, неучастващо в сделката, лице?

Приложното поле на касационното обжалване е обосновано от касаторите с доводи, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с решение № 90/16.06.2015г. по гр. д.№ 4406/2014г., III г. о., решение № 576/30.09.2010г. по гр. д.№ 1803/2009г., III г. о., решение № 207/24.07.2012г. по гр. д.№ 914/2011г., IV г. о., и решение № 155/19.03.2010г. по гр. д.№ 4829/2008г., IV г. о.

В подадения чрез синдика Г. П. С. писмен отговор ответникът „Аксис“ ООД/н/ оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Не е постъпил в срок писмен отговор от другия ответник „Терем - Холдинг“ ЕАД.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел за установено и безспорно, че ищците са сключили на 15.04.2005г. договор за гражданско дружество за извършване на съвместна стопанска дейност под наименование „Аксис“, като те двамата са и съдружници в ответното дружество„Аксис“ ООД, вписано с решение на съда от 06.04.2006г., понастоящем обявено в несъстоятелност. Установил е, че през м. февруари 2006г. гражданското дружество „Аксис“ е участвало в обявения от втория ответник „Терем“ ЕАД търг с явно наддаване за продажба на недвижими имоти в [населено място] и с протокол от 21.02.2006г. на комисията е обявено за купувач на терен с площ от 11 253кв. м. и построенито в него парокотелно и мазутно стопанство.Приел е за установено, че на 21.02.2006г. е сключен предварителен договор за продажба на имота между „Терем“ ЕАД и гражданското дружество, но със сключеното на 07.04.2006г. тристранно споразумение между „Терем“ ЕАД, гражданското дружество „Аксис“ и „Аксис“ ООД правата и задълженията на гражданско дружество „Аксис“, като купувач по предварителния договор са прехвърлени на „Аксис“ ООД и окончателен договор за продажба на имота в нотариална форма е сключен на 13.04.2006г. между „Терем“ ЕАД и „Аксис“ ООД. При извършената, на осн. чл.269, ал.1, изр.1 предл.2 ГПК, служебна проверка за допустимост на първоинстанционното решение в обжалваните части за уважаване на установителните искове за обявяване на нищожността на тристранното споразумение и на договора за продажба, въззивният съд е счел, че следва да извърши служебно, своя самостоятелна, преценка на правния интерес, приемайки, че не е обвързан от извършената от друг състав на въззивния съд преценка, обективирана в определение № 260142 от 18.03.2021г., което е приел, че е задължително само за долустоящия съд, на основание чл.278 ал.3 от ГПК.Позовал се е на константната съдебна практика по въпроса за наличието на правен интерес/ пряк или косвен/ от предяваване на иск за установяване на нищожност на договор, по който ищецът не е страна. След преценка на правно-релевантните факти по делото въззивният съд е счел, че ищците, които не са страна по договора за продажба, нямат нито пряк, нито косвен правен интерес от предявения иск за установяване на нищожността му.За да отрече наличието на пряк правен интерес на ищците от прогласяване на нищожността на договора за продажба, въззивният съд е съобразил, че при евентуалното уважаване на този иск и прогласяване на договора за продажба за нищожен имотът ще се върне в патримониума на продавача – ответника „Терем - Холдинг“ ЕАД.Счел е, че ищците нямат и косвен правен интерес от предявения иск за нищожност на договора за продажба, с оглед на възможността им, при уважаване на иска и връщане на имота в патримониума на продавача, да поискат, на основание сключения предварителен договор, прехвърляне на собствеността върху имота на тях, като съдружници в гражданското дружество.В тази връзка е приел, че, дори при успешно провеждане на иска, това няма да възстанови висящността на сложния фактически състав за продажбата на имущество, собственост на еднолично дружество с държавно участие в капитала, включващ провеждане на търг или конкурс и обявяване на купувач и завършващ със сключване на договора в нотариална форма с обявения за купувач, и няма да има възможност за ново, повторно приключване на същата процедура.Посочил е, че допуснатото и участвалото в търга гражданско дружество не би могло самостоятелно да придобива права, в т. ч.право на собственост върху недвижим имот, а права придобиват съдружниците му, които стават страна по сделките.Отчел е възможността всяка собственическа претенция на ищците към „Аксис“ ООД да бъде успешно отблъсната и защитена с възражение за придобиване на имота по давност/ каквото е направено в отговора на ИМ, но не може да бъде разглеждано в това производство/, предвид упражняваната от дружеството фактическа власт върху имота повече от 15 години.Посочил е и, че в случая е неприложима действалата до 07.03.2022г. норма на § 1 от ЗД ЗС, установяваща забрана за придобиване по давност на имоти частна държавна или общинска собственост. Относно иска за прогласяване на нищожността на тристранното споразумение от 07.06.2006г. е прието, че ищците нямат самостоятелен правен интерес, тъй като очертаният от тях правен интерес е свързан и обусловен от иска за нищожност на договора за продажба. По тези съображения първоинстанционното решение в обжалваните части е обезсилено и производството по делото по предявените установителни искове– прекратено.

Настоящият състав намира, че поставеният в изложението към касационната жалба на ответника процесуалноправен въпрос не удовлетворява общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Въпросът не е значим за изхода по конкретното дело, тъй като е фактически, а не правен.Както се посочи, в обжалваното въззивно решение не само не е отречен, но и принципно се признава правен интерес/пряк или косвен/ трето, неучастващо в сделката лице, да предяви установителен иск за прогласяване на нищожността й. Поставеният въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд, с които е обоснована липсата на правен интерес. Той не предполага тълкуване на определена материалноправна или процесуалноправна норма, а изисква проверка на правилността на изводите на въззивния съд за липса на правен интерес от предявените установителни искове. Съответно, отговорът на въпроса предполага не само проверка на изложените твърдения, на които правният интерес е основан, но и правилността на изводите на въззивния съд, извършени в резултат на преценка на конкретните правно-релевантни факти по делото. Както е изяснено в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивния акт не е предмет на производството по селекция на касационните жалби и може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

Разноски на ответника не се присъждат, тъй като няма данни да са извършени в настоящото производство.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 106/06.04.2022г. по възз. т.д. № 496/2021г. на АС - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: