Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. В. Н. чрез адв. Н. против решение № 132 от 12.04.2022 г. по гр. д. № 83/2022 г. на Окръжен съд – Плевен.

От ответниците по жалба отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подало „Иватекс строй“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Н.. С него се ангажира становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Ответникът – „Голд вижън 87“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] не е изразил становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалба е посоченото въззивно решение, с което е обезсилено изцяло решение № 1351 от 29.11.2021 г. по гр. д. № 1710/2021 г. на Районен съд – Плевен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решението на първостепенния съд са осъдени търговските дружества да заплатят, на основание чл. 45 ЗЗД, на ищеца С. В. Н. общата сума от 22 156. 53 лв., която е прието да съставлява вреди от неизпълнение на договор за строителство (на къща) № 9/2020, сключен на 17.08.2020 г. между страните, от които 12 556. 53 лв. - стойността на необходимите СМР за отстраняване на недостатъците, които са в причинна връзка с неточно изпълнената в качествено отношение работа и 9 600 лв. – авансово платена по договора част от цената.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като с него съдът се е произнесъл по непредявен, по смисъла на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, иск по чл. 45 ЗЗД и това е основание за обезсилване на решението на първата инстанция, и за връщане на делото за ново разглеждане на предявения иск по чл. 262, ал. 2 ЗЗД. Така възприетата правна квалификация на спорното право е отразено да е направена с оглед изложените в исковата молба факти и обстоятелства, от които произтича претендираното вземане и от искането, обективирано в петитума й. Констатирано е, че претенцията се основава на твърдения за валидно сключен договор за изработка (за строителство), по силата на който ищецът като възложител е заплатил авансово на изпълнителя (първия ответник) и неговия подизпълнител (втория ответник) сумата от 9 600 лв., явяваща се част от цената по договора, а в етапа, за който се отнася това плащане е извършена работа (СМР) с недостатъци, поради неточно в качествено отношение престиране на дължимото („неправилно извършени СМР“), за отстраняването („за поправката“) на които е необходима сумата от 12 556. 53 лв.; че по причина на последното обстоятелство, както и поради виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора, същият е прекратен с едностранно волеизявление на възложителя, считано от достигането му до другата страна. Прието е от инстанцията по същество, че с оглед на горните обстоятелства приложението в отношенията между страните на деликтната отговорност за непозволено увреждане е изключена. Посочено е, че вместо това, първостепенният съд е разгледал иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД и е изследвал елементите на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане. Направено е съждение, че в случая районният съд е разгледал непредявен иск, поради което постановеното от него решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато на същия съд за произнасяне по предявения иск. В допълнение, въззивната инстанция е установила и мотивирала съображения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от районния съд досежно извършеното призоваване по делото на втория ответник – търговско дружество със седалище в [населено място]. Приела е, че процедурата по надлежното му уведомяване е опорочена, а с това и правото му на участие по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя следния правен въпрос, който счита за обуславящ изхода по делото и разрешен в отклонение с практиката на ВКС, изразена в решение № 60165 от 30.07.2021 г. по гр. д. № 966/2021 г. на III г. о., а именно:

„В случаите когато търговец е напуснал адреса си и в регистъра не е вписан нов адрес, липсва канцелария на търговеца, следва ли да се изпълнява процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК или съобщението за връчване следва да се приложи по делото и търговецът да се смята за редовно уведомен, съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК?“

Искането за достъп до касация е неоснователно.

Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на обжалващата страна, задължението да мотивира допускането му, обосновавайки наличието на общо и допълнително основание за това. Като общо основание за допускане на касационно обжалване касаторът трябва да постави правен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, засягащи предмета на делото. Въпросът трябва да е от значение за изхода му, но не и за допуснати процесуални нарушения и за правилността на обжалвания съдебен акт. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва ясно и категорично да се различават от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които са относими във фазата по разглеждането на жалбата, докато първите са свързани със селектиране на касационна жалба при там установените предпоставки, които в случая отсъстват. Питането на страната (касаещо връчването на търговци и юридически лица) на първо място е недопустимо, защото е в нарушение на императивната норма на чл. 26, ал. 2 ГПК – с него се упражняват чужди права пред съд. Въпросът за участието в процеса на втория ответник - „Голд вижън 87“ ЕООД и за ограничаване правото му на защита, е обсъждан в обжалваното решение, но тази страна не го е обжалвала с касационна жалба. Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Основавайки изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на процесуалноправен въпрос, касаещ чужди права, жалбоподателят е извършил нарушение на визираната норма и питането му не може да обуслови допустимост на обжалването. На второ място, дори и да е надлежно поставен (от страна, която брани свои права), повдигнатият въпрос е изцяло ирелевантен с оглед решаващите изводи на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение, поради разглеждане и произнасяне по непредявен иск.

Непоставянето на правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение само по себе си има за последица недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това - в този смисъл са мотивите в съобразителната част към разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая изискванията за обосноваване на общо и специално основание не са изпълнени, поради което касационното обжалване не може да се допусне.

С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК, касаторът следва да заплати на ответното по касация „Иватекс строй“ ЕООД направените разноски за защитата му в настоящото производство. Те възлизат на сумата 1 200 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 14.07.2022 г.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 132 от 12.04.2022 г. по гр. д. № 83/2022 г. на Окръжен съд – Плевен.

ОСЪЖДА С. В. Н. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Иватекс строй“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева – разноски в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.